Тъмна любов

— Той е на осемнадесет. Няма полицейско досие като пълнолетен, но хакнах файла му като малолетен и се оказа, че е бил доста деен. Сексуално нападение, тормоз, няколко дребни кражби. Баща му е голяма клечка и момчето има адски добър адвокат, но говорих с окръжния прокурор. Тя ще се опита да го притисне, за да не се наложи да свидетелстваш.

— Ще свидетелствам, ако трябва.

— Добро момиче — Бъч прочисти гърлото си. — Как си?

— Добре съм — нямаше намерение да остави Железния да се прави пред нея на д-р Фил4. В грубоватия Бъч О’Нийл имаше нещо, което я караше да иска да се покаже силна. — А сега за взривената кола. Чувам, че експлозивът вероятно е бил пластичен и взривният механизъм е вдигнал колата във въздуха. Прилича ми на работа на професионалист.

— Вечеряла ли си?

Бет присви вежди.

— Не.

Като се има предвид как се беше натъпкала на обяд, би трябвало да пропусне и закуската утре. Бъч се изправи.

— Добре. Тъкмо отивам в „Тъла“.

Отиде при вратата, отвори я и й даде път. Тя не помръдна.

— Няма да вечерям с теб.

— Както желаеш. Предполагам, че не ти се иска да научиш какво намерихме от другата страна на уличката, срещу колата.

Вратата зад него бавно се затвори. Нямаше да се хване в капана му. Нямаше да…

Бет скочи от стола и се втурна след него.

8

Застанала в своята безупречно чиста спалня в кремаво и бяло, Мариса се чувстваше несигурна в себе си. Като шелан на Рот тя усещаше болката му и по силата й разбра, че сигурно е загубил още един от своите братя воини.

Ако връзката им беше нормална, нямаше да има проблем. Щеше да отиде при него и да се опита да облекчи мъката му. Щеше да говори с него. Да го прегърне или да плаче с него. Щеше да го стопли с тялото си. Защото именно това прави една шелан за партньора си. И получава същото отношение.

Погледна към часовника си „Тифани“ на нощното шкафче. Скоро той щеше да излезе в нощта. Ако иска да го завари, трябваше да тръгне веднага.

Мариса се колебаеше, не искаше да се самозалъгва. Нямаше да е добре дошла. Искаше й се да не бе толкова трудно да го подкрепя, да знае какво би искал тя да му даде. Веднъж, преди много време, си поговори с Уелси, шелан на Тормент, с надеждата, че ще й подскаже какво да прави. Как да се държи. Как да убеди Рот, че е достойна за него.

Все пак Уелси имаше това, което желаеше и Мариса. Истински съпруг. Мъж, който се прибира у дома при нея. Който се смее, плаче и споделя живота си с нея. Който я прегръща. Мъж, който остава при нея през онези мъчителни, но за щастие редки периоди, когато можеше да забременее. Който задоволява болезнените копнежи на тялото й, когато изпитваше нужда.

Рот не правеше нищо за нея, нито с нея. Особено второто. Така както стояха нещата, когато беше в период на нужда, се налагаше да търси помощта на брат си. Хавърс я приспиваше с транквилизатори, докато повиците на плътта преминат. Тази практика притесняваше и двамата.

Толкова се бе надявала, че Уелси ще й помогне, но разговорът не се получи. Съчувствието в очите на другата жена и внимателно формулираните й отговори бяха мъчителни и за двете и изтъкваха всичко, което Мариса не притежаваше.

Господи, колко самотна беше. Тя затвори очи и отново усети болката на Рот. Трябваше да се опита да му помогне. Защото страдаше. И защото какво друго имаше в живота й, освен него?

Долови, че той е в къщата на Дариъс. Въздъхна дълбоко и се дематериализира.

Рот бавно повдигна коленете си и се изправи, при което чу как прешлените му се наместват с пукане. Махна с ръка диамантите от краката си. На вратата се почука и той я остави да се отвори, като мислеше, че е Фриц. Усети дъхът на океан и стисна устни.

— Какво те води тук, Мариса? — попита той, без да се обърне. Отиде в банята и сложи една кърпа около кръста си.

— Позволете ми да ви измия, господарю — прошепна тя. — Ще се погрижа за кожата ви. Мога да…

— Добре съм.

Раните му зарастваха бързо. В края на нощта щяха да останат само едва забележими белези.

Рот отиде до шкафа и прегледа дрехите. Извади черна риза с дълги ръкави, чифт кожени панталони и — по дяволите, какво е това? О, мамка му, не. Няма да се бие с такова бельо. По-скоро ще тръгне гол, отколкото с тези измишльотини.

Първата му задача беше да установи контакт с дъщерята на Дариъс. Знаеше, че почти не разполага с време, защото моментът на преобразяването й наближаваше. След това трябваше да се свърже с Вишъс и Фюри, за да разбере какво са научили за мъртвия лесър.

Тъкмо се канеше да махне кърпата и да се облече, когато му мина през ума, че Мариса е още в стаята. Погледна към нея.

— Върви си у дома, Мариса.

Главата й клюмна.

— Господарю, чувствам болката…

— Добре съм.

Тя се поколеба за миг. След това изчезна безшумно. След десет минути Рот се качи в салона.

— Фриц? — извика той.

— Да, господарю? — икономът изглеждаше доволен, че са го повикали.

— Намират ли ти се цигари с трева?

— Разбира се.

Фриц прекоси стаята и се върна при него с една стара махагонова кутия. Отвори капака и му я поднесе. Рот взе две ръчно свити пурети.

— Ако ви харесват, ще набавя още.