Тъмна любов

Свикването на събранието през деня също беше важно, защото така нямаше опасност братството да им устрои засада. Освен това можеше да представи срещата пред хората, които работеха в академията, като семинар по техника на бойните изкуства. Щяха да проведат събранието в голямата конферентна зала в сутерена и да заключат вратите, за да не се вмъкнат натрапници.

Преди да излезе от сайта, пусна отчет за елиминирането на Дариъс, защото искаше лесърите да го имат в писмена форма. Обясни подробно какъв вид бомба е използвал, начина, по който се прави, както и метода на свързване на детонатора със запалителната система на колата. След поставянето на устройството, останалото беше лесно. Просто бомбата трябваше да се активира и когато двигателят се запали, всички намиращи се в колата ставаха на пепел.

За този кратък миг на отплата той беше преследвал воина Дариъс цяла година. Наблюдаваше го, изучаваше ритъма му на живот. Два дена преди атентата господин Х. се вмъкна в „Грийн Брадърс“, местното представителство на „BMW“, където Дариъс беше оставил шестцилиндровия си автомобил на сервиз. Постави бомбата, а миналата вечер мина покрай колата и активира детонатора с помощта на радиопредавател, без дори да забави крачка.

Не сподели за продължителните, концентрирани усилия, необходими за подготовката. Искаше неговите лесъри да вярват, че е в състояние да изпълни такъв безупречен ход веднага щом му хрумне. Имиджът и възприятията играят важна роля при полагане на основите на властта, а той искаше веднага да започне да гради авторитета си като командир.

След като излезе от сайта, господин Х. се облегна на стола си и сплете пръсти. Откакто се беше присъединил към обществото, основната му цел беше да намали броя на вампирите, като унищожава цивилното им население. Разбира се, това щеше да си остане главната му цел, но първата му заповед като лидер щеше да внесе промяна в стратегията. Ключът към спечелването на войната беше отстраняването на братството. Без тези шест воини гражданското население щеше да остане открито и беззащитно пред лесърите.

Тактиката не беше нова. Опити за прилагането й бяха правени поколения наред и тя бе отхвърляна безброй пъти, защото братята се бяха оказали твърде агресивни или твърде неуловими, за да бъдат елиминирани. Но със смъртта на Дариъс обществото бе получило положителен импулс. Трябваше да започнат да действат различно. При сегашното положение братството избиваше стотици лесъри всяка година, а това налагаше попълване на редиците им с нови, неопитни убийци. Новобранците бяха проблем. Намираха се трудно, не беше лесно да се въведат в обществото и не бяха така ефективни, както опитните му членове.

Непрекъснатата нужда от приемането на нови хора беше слабото място на обществото. Учебните центрове като Колдуелската академия за бойни изкуства играеха важна роля за откриване и вербуване на хора, които да попълнят редиците на лесърите, но криеха и голям риск. Да се избягва намесата на полицията — и да се осигури защита срещу засада от страна на братството — изискваше непрекъсната бдителност и често преместване. Местенето от място на място затрудняваше нормалната дейност, но как иначе би могло обществото да си осигурява ресурси, без риск оперативните му центрове да бъдат нападнати?

Господин Х. поклати глава. На даден етап щеше да има нужда от заместник, макар че все още не беше настъпил моментът за това. За щастие това, което смяташе да направи, не беше толкова сложно. Ставаше въпрос за елементарна военна стратегия. Построяване на войските. Координация. Събиране на сведения за врага. Настъпление по един логичен и дисциплиниран начин.

Този следобед той щеше да строи войските си.

Що се отнася до координацията, щеше да ги разпредели в бригади. И щеше да настоява лесърите да се срещат редовно с него на малки групи.

А сведенията? Ако искат да унищожат братството, трябваше да знаят къде да намерят членовете му. Това щеше да бъде трудно, макар и не невъзможно. Тези воини бяха предпазливи и подозрителни и се държаха настрани от другите, но цивилното вампирско население все пак поддържаше някакви контакти с тях. В крайна сметка те трябваше да се хранят, а не можеха да се хранят един от друг. Имаха нужда от женска кръв.

А жените, въпреки че повечето от тях биваха пазени подобно на безценни произведения на изкуството, имаха братя и бащи, които можеха да бъдат убедени да говорят. Чрез използването на подходящ стимул мъжете щяха да разкрият къде ходят и с кого се срещат жените. И тогава братството щеше да бъде разкрито.

Това беше ключът към цялостната му стратегия: координирана програма за залавяне и изнудване, фокусиране върху цивилните мъже и по-рядко жените, което в крайна сметка ще ги отведе при братята. Нямаше как да не се получи. Защото братята щяха да се вбесят от жестокостите спрямо цивилното население и да се появят, размахали кинжали, или защото все някой щеше да проговори и да издаде местонахождението им.