Тъмна любов

Трябваше да признае едно нещо на Аби: действаше бързо. Разкопча панталоните му и го възбуди с умели движения още преди да е изключил мотора на колата. Бъч избута седалката назад, тя го възседна и сгуши глава във врата му. Той гледаше покрай изкуствено накъдрената й коса към водата.

Колко красива е играта на слънчевата светлина върху водната повърхност, помисли си той.

— Обичаш ли ме, скъпи? — прошепна тя в ухото му.

— Да, разбира се — приглади косата й назад и я погледна в очите. Бяха празни. На негово място можеше да бъде всеки мъж, затова връзката им вървеше. Сърцето му беше празно като погледа й.

7

Господин Х. тръгна през паркинга към Академията за бойни изкуства, но усети уханието, което се носеше от „Дънкин Донътс“ на отсрещната страна на улицата. Разкошният, плътен аромат на брашно, захар и горещо олио изпълваше утринния въздух. Погледна през рамо и видя един човек да излиза оттам, понесъл две кутии в бяло и розово под мишницата на едната си ръка и огромен термос с кафе в другата ръка.

Чудесен начин да започнеш деня, каза си господин Х. Качи се на тротоара под златночервения навес на академията. Спря и се наведе да вдигне една пластмасова чаша, която някой беше захвърлил там. Предишният й собственик се беше погрижил да остави два пръста сода на дъното и сега в нея плуваха фасовете му в очакване да ги изхвърли някой друг. Господин Х. пусна отвратителната помия в кошчето за боклук и отключи вратата на академията.

Предишната вечер във войната, която водеше Обществото на лесърите, беше настъпил обрат в тяхна полза и заслугата за това беше негова. Дариъс беше водеща фигура сред вампирите, член на Братството на черния кинжал. Изключително ценен трофей. Жалко, че не остана нищо от трупа му, за да бъде окачено на стената, но бомбата на господин Х. беше свършила добра работа, дори много добра. Той си беше у дома и подслушваше полицейската радиостанция, когато съобщиха за експлозията. Операцията протече точно както я беше планирал, брилянтно изпълнена и абсолютно анонимна. Абсолютно смъртоносна.

Опита се да си припомни кога за последен път е бил премахнат член на братството. Със сигурност десетилетия назад, доста преди да се присъедини към обществото. Очакваше потупване по рамото, не че похвалите го мотивираха. Предполагаше, че дори могат да го възнаградят, вероятно като разширят сферата му на влияние или му поверят по-голяма територия — в географски смисъл — където да работи. Но наградата… наградата се оказа по-голяма, отколкото беше очаквал.

Омега го бе посетил час преди да настъпи утрото. И го удостои с всички права и привилегии на старши лесър. Лидер на Обществото на лесърите. Отговорността беше голяма. Но господин Х. се стремеше именно към това. Съсредоточаването на власт в ръцете му беше единствената форма на признание, която го интересуваше. Отправи се с широки крачки към офиса си. Занятията започваха в девет, така че имаше достатъчно време, за да формулира някои от новите правила за подчинените си в обществото.

Първата му инстинктивна мисъл, след като Омега си тръгна, беше да им изпрати съобщение, но това би било неразумно. Един лидер трябва първо да събере мислите си и после да говори; той не тича към подиума, за да го превъзнасят. В крайна сметка егото е коренът на всички злини. Така че вместо да започне да се хвали като глупак, той излезе навън, седна на един градински стол и се загледа в моравата зад дома си. В светлината на раждащото се утро направи анализ на всички силни и слаби страни на организацията и позволи на инстинкта си да му подскаже как да я управлява. Обърканите образи и мисли се подредиха и бъдещето започна да се изяснява.

Сега, седнал зад бюрото си, той се логна в уебсайта на обществото, който беше с ограничен достъп, и обяви, че в ръководството има промяна. Нареди на всички лесъри да се явят в академията в четири часа следобед, защото знаеше, че на някои ще се наложи да пътуват, но никой не беше по-далеч от осемчасов път с кола. Неявилите се щяха да бъдат изключени от обществото и преследвани като кучета.

Рядко се случваше всички лесъри да се съберат на едно място. В момента те наброяваха между петдесет и шестдесет, в зависимост от това, колко от тях бяха избити от братството през нощта, както и от броя на новите попълнения. Всички членове на обществото живееха в Нова Англия или близо до този район. Концентрацията им в североизточната част на Съединените щати беше продиктувана от факта, че тук живееше по-голямата част от вампирското население. Когато вампирите се местеха, преместваха се и членовете на обществото. Така беше поколения наред, откакто се водеше войната.

Господин Х. съзнаваше, че е особено важно да свика лесърите в Колдуел на среща. Макар че познаваше повечето от тях, а някои дори доста добре, беше необходимо те да го видят и да го изслушат. Особено като се има предвид поставянето им на нови задачи.