Тик-так

— Мило момиче — поздрави кметът Дел и я целуна по челото, — ти си най-очарователното същество, което съм виждал. Как е Ингрид?

— Чувства се чудесно.

— Не ни посещава често. Ще й предадеш ли, че горещо желая да я видя?

— Ще й бъде много приятно, че хората все още си я спомнят.

— Не може да се каже, че само си я спомняме. Тя е незабравима.

— Е, може би издавам тайна — смънка Дел, — но съм сигурна, че ще имаш възможност да й го кажеш сам.

Кметът прегърна Томи, като че ли двамата бяха баща и син.

— Това е голям ден, голям ден, момчето ми.

— Благодаря, сър.

Кметът отново се обърна към Дел:

— Скъпа, предполагам, че си поръчала лимузина за случая.

— Да, чака ни отвън.

— Тогава останете още две минутки тук, за да мога да надникна долу и да се уверя, че полицейският ескорт също е на линия.

— Ти си истинско бижу — възкликна Дел и трогната го целуна по бузата.

Когато кметът се отдалечи, Томи попита:

— Коя е Ингрид?

Докато се оглеждаше в декоративното огледало с мраморна рамка, Дел обясни:

— Някои хора казват така на майка ми.

— Естествено. Тя много ли ще се притесни, че няма да присъства на сватбата?

— О, тя е вече тук — щастливо съобщи Дел.

Томи, изглежда, все още можеше да се учудва.

— И как стана това?

— Аз й позвъних веднага щом пристигнахме, още преди да се изкъпя, и тя е дошла с другия ни самолет.

Докато слизаха с асансьора, Томи възкликна:

— Как успяваш да уредиш всичко с такава скорост?

— Ти толкова дълго си избираше хавлията, че аз успях да телефонирам тук-там.

Огромната и необикновено дълга лимузина ги чакаше пред хотела, в сянката на покрития вход. Мъмингфорд стоеше до нея. Беше долетял от Нюпорт Бийч заедно с Ингрид.

— Госпожице Пейн — започна с подобаваща тържественост той, — позволете ми да ви изкажа най-добрите си пожелания за много щастие.

— Благодаря, Мъмингфорд.

— Господин Фан — продължи икономът. — Приемете моите искрени поздравления. Вие сте един щастлив млад човек.

— Благодаря, Мъмингфорд. Мисля, че съм повече от щастлив. Направо се чувствам като богоизбран. И не мога да престана да се удивлявам на всичко, което ми се случва.

— Самият аз — кимна сериозно Мъмингфорд, — се намирам в състояние на постоянно удивление, откакто започнах работа при госпожа Пейн. Не е ли прекрасно това?

Параклисът на всеобщото блаженство, едно от добре уредените места да сключване на брак в Лас Вегас, беше украсен с толкова много червени и бели рози, че Томи се уплаши да не получи пристъп на сенна хрема. Застана до перилата, като се опитваше да остане спокоен, и се заусмихва глупаво, тъй като помещението беше изпълнено с ухилени към него хора.

Предназначен първоначално за задоволяване на религиозните потребности на импулсивни, желаещи да се бракосъчетаят двойки, от други щати, които пристигат сами или с няколко души близки приятели, параклисът можеше да побере само шейсетина души. Макар да бяха научили за церемонията в последния момент, приятелите на семейство Пейн вече бяха заели всички места, а трийсетина души стояха прави в страничните зали на черквата.

Отдясно на Томи Роланд Айрънрайт, фокусникът, му прошепна:

— Отпусни се. Церемонията е ужасно лесна. Аз самият се ожених само педи осемнайсет часа в същата църква.

Заобиколен от оркестър от девет души, Фран Синатра запя „Светът за мен е като струна“, както само той можеше да го изпълни, а госпожа Пейн даваше на Дел последни указания в задния вестибюл на параклиса.

После оркестърът подхвана „Ето, пристига булката“.

Скути тържествено се показа откъм вестибюла с букетче в уста, който бе донесъл за Томи.

Зад Скути вървеше Май, сестрата на Томи, която сияеше както никога досега. Носеше бяла кошница, пълна с розови листенца, които започна да пръска наоколо.

Тогава се появи Дел и всички насядали в параклиса са надигнаха, за да й се усмихнат окуражително.

Франк успя някак да импровизира нови стихове, които вмъкна в „Ето, пристига булката“, без това да намали от красотата и тържествеността на песента. Всъщност неговото изпълнение обогати парчето и самият той звучеше не като певец към края на активния си изпълнителски живот, а като млад изпълнител на суинг от ранните години на джаза.

Когато Томи връчи букета на Дел и хвана ръката й, за да я поведе към олтара, сърцето му преливаше от любов.

Свещеникът за щастие изпълни без протакане религиозните си задължения и точно както трябваше. Раоланд Айрънрайт разряза един пресен портокал и извади отвътре брачните пръстени.

След като свещеникът ги провъзгласи за мъж и жена в 11.34 часа сутринта, по-малко от осемнайсет часа след като се бяха запознали, Томи и Деливъранс се целуна силно и продължително — беше втората целувка в живота им, а зрителите радостно изръкопляскаха.

От мястото си пред оркестъра Франк се провикна към майката на Дел:

— Хей Шийла, миличка, ела тук да изпеем това парче заедно!

Майката на Дел отиде до него и като използваха един и същи микрофон, двамата изпълниха един забързан вариант на „Ти ми влезе под кожата“, който послужи и като сигнал за края на церемонията.