Теодор Буун — Заподозрян

Продавачът на сладолед затваряше и искаше да прибере масичката им. Те отново тръгнаха да се разхождат, бавно доближавайки предната част на пазара.

— Това е ужасно, Тео — каза тя. — Не мога да повярвам, че полицията подозира теб.

— И аз не мога, но май изглеждам доста виновен.

— Какво мислят родителите ти?

— Разтревожени са и имам чувството, че когато не съм край тях, обсъждат много неща. Знаеш какви са родителите.

— Всъщност не знам. Ти имаш нормално семейство, Тео. Аз нямам.

Тео не беше сигурен как точно да отговори.

— И според Айк всичко може да се окаже свързано с неприятен развод, така ли? — попита Ейприл.

— Да, това е неговата теория и е доста добра. Нищо друго не ми се струва смислено.

— Аз познавам Джона Фин.

— Така ли?

— Недобре, само малко.

— И какво ти е мнението?

Тя се позамисли, докато вървяха, и каза:

— Луда глава, саможивец, умно момче, което обаче има лоши оценки. Мисля, че семейството му е точно толкова откачено, колкото моето.

— Откъде знаеш?

— В класа му учи едно момче, Родни Тапскът, който живее срещу нас. Те двамата с Джона са приятели. Познаваш ли Родни?

— Знам кой е, но не го познавам. Не свири ли на барабани?

— Опитва се. Чуваме го от отсрещната страна на улицата.

— Можеш ли да поговориш с него?

— За какво?

— За Джона Фин. Искам да разбера за него всичко възможно. Засега той е единственият ми заподозрян и ми трябва информация.

— Ще видя какво мога да направя.

— И, Ейприл, пази всичко в тайна. Не искам никой друг да си вре носа, а и не можем да обвиним никого в нищо. Вероятността не е голяма, нали разбираш.

— Ясно, Тео.

Освен Ейприл другите двама приятели, на които Тео смяташе, че може да се довери, бяха Уди Ламбърт и Чейс Уипъл. С обяснението, че тримата ще използват дъждовния съботен следобед, за да започнат работа по предстоящия проект по химия, Тео убеди приятелите си да се срещнат и да започнат да планират нещата.

Всъщност Чейс беше последният човек, с когото Тео би работил в химическата лаборатория. Чейс беше блестящ отнесен учен с многобройни експерименти, завършили в пълен хаос. Беше предизвиквал пожари и експлозии, така че никоя лаборатория не беше безопасно място, ако в нея работеше Чейс. Беше му забранено да припарва до училищните лаборатории, освен ако наблизо нямаше учител, който да го контролира. Уди беше безразличен към математиката и точните науки, но се интересуваше от история и обществени науки.

Срещнаха се в стаята за игри в сутерена на семейство Уипъл, поиграха пинг-понг половин час и се заловиха за работа. Разбира се, най-напред трябваше отново да обсъдят сбиването. Чейс, който никога през живота си не беше вдигал ръка срещу човек, беше свидетел на цялата свада и беше страшно развълнуван. Уди каза, че майка му отначало се развикала, а после се разплакала. Баща му просто вдигнал рамене и заявил:

— Момчетата са си момчета.

Тео ги накара да се закълнат, че ще пазят тайна. Накара ги дори да вдигнат дясната си ръка и да обещаят, че няма да казват нищо пред никого, и след като се увери, че може да им има доверие, им разказа цялата история. За срязаните гуми, за счупеното стъкло, за кражбата от шкафчето му, за подхвърлените там крадени вещи, за разпита на инспекторите, всичко. После ги осведоми за Айк и неговото разследване, но не призна, че е откраднал паролата от компютъра на Винс. Описа как Айк е прегледал досиетата на адвокатската кантора и се е спрял на евентуален заподозрян или заподозрени.

— Това е блестящо — възкликна Уди.

— Звучи логично — добави Чейс. — Зад всичко това стои някой, който те мрази, без ти дори да го подозираш.

Тео се съгласи и после им разказа за братята Фин и за тежкия развод на родителите им.

— Брат ми е десети клас — каза Уди. — Сигурно познава Джеси Фин.

— Трябва да разберем — настоя Тео. — Това е главната ни задача в момента — да научим всичко възможно за тези двамата.

Чейс се качи горе да си вземе лаптопа. Уди извади мобилния си и се обади на брат си Тони, но се свърза с гласовата поща. Тео звънна на Гриф, който не беше успял да научи името на деветокласника, опитал се да продаде на черно таблет 0–4 за петдесет долара. Но обеща да не се отказва.

Госпожа Уипъл, която също беше адвокат и близка приятелка на госпожа Буун, им донесе долу чиния със сладки и кутия прясно мляко. Попита как върви проектът по химия и тримата я увериха, че много се радват на напредъка си. След като тя си тръгна, Чейс влезе в уебстраницата на гимназията в Стратънбърг, поразгледа я за няколко минути и каза:

— Има триста и двайсет деветокласници. Познайте колко от тях се казват Джеси.

— Четирима — каза Уди.

— Трима — обади се Тео.

— Двама — осведоми ги Чейс. — Джеси Фин и Джеси Ноймайър. Трябва да измъкнем името от Гриф.

— Опитвам се — увери го Тео.

— Гриф! — изръмжа Уди. — Ще го фрасна тоя гадняр следващия път, когато го срещна в училище. Не мога да повярвам, че ми скочи така. Подлец!

— Стига толкова — сряза го Тео. — Гриф вече е на наша страна. Освен това се извини. Бакстър също.

— На мен Бакстър не ми се е извинявал. Много ми се иска да му видя окото. Сигурно още е насинено.