Теодор Буун — Заподозрян

— Ако се сдобием с откраднат таблет, ще го занесем право в полицията, за да проверят серийния номер. Ако е от магазина на Биг Мак, ще те оставят на мира и ще погнат малките хулигани Фин.

Айк извади портфейла от задния си джоб, отвори го и подаде на Тео две банкноти от двайсет долара и една от десет.

— Ето ти петдесет долара. Върви да намериш Гриф и го накарай да говори със сестра си. На всяка цена се постарай да купиш таблета, Тео.

Тео взе парите и ги пъхна дълбоко в джоба си. После седна и каза:

— Ами ако не се получи? Ако този Горди не иска да се занимава с откраднат таблет или пък другият вече го е продал?

— Няма да знаем, докато не опитаме. Направи го, Тео. Постарай се. А междувременно проучи всичко възможно за Джона и Джеси Фин.

— Благодаря, Айк.

— И не се притеснявай, че съм се ровил в делата на майка ти. Ако се окажат братята Фин и ние с теб разгадаем загадката, ще поговоря с Марсела и с Уудс и ще поема цялата отговорност. Повярвай ми, правил съм много по-лоши неща.

— Благодаря, Айк.

— Вече го каза. А сега изчезвай.

— Нали щяхме да обядваме заедно.

— Не съм гладен. Спи ми се. Ще се видим по-късно.

20

Дъждът беше престанал, но небето все още беше заплашително свъсено. Тео се понесе през града към Леви Парк, разположен на хълма край река Янси, в източния край на Стратънбърг. Докато бясно въртеше педалите, той се надяваше дъждът да не е попречил на пазара на производителите, защото му беше любопитно какво е станало с ламата Луси. Дали отново беше нападнала Бък Надувката? Или приятелчето му Франки? Дали Тео щеше отново да се окаже принуден да се яви пред Съда за животни, за да спаси любимеца на госпожица Петюния?

Пазарът все още беше отворен, а много от търговците се бяха прибрали под платнени тенти, докато клиентите им обикаляха с пазарски чанти и чадъри в ръка. Земята беше мокра и лепкава, а по подметките на всички имаше най-малко два пръста кал. Луси беше до сергията на госпожица Петюния, цялата мокра, но необезпокоена от този факт. Изглеждаше съвсем безвредна, когато две малки деца спряха пред нея и я зяпнаха. Отсреща, от другата страна на входа, дребен мъж в кафява униформа ядеше пуканки и разговаряше с продавачката на хотдог. Вероятно това беше Франки. Бък не се виждаше никакъв.

Тео поздрави госпожица Петюния, която се зарадва да види адвоката си. Тя го стисна в прегръдката си и отново му благодари за невероятната помощ в съдебната зала. Разказа му, че засега Луси се държи прилично, двамата охранители — също. Никакво плюене, преследване, нищо обезпокоително. Никакви оплаквания от никого.

На съседната сергия Мей Финмор продаваше козе сирене, собствено производство. Тя седеше на сгъваем стол и плетеше, а маймунката й Жабок висеше от кола, на който се крепеше тентата над сергията. Тео така и не беше получил логично обяснение защо една паякообразна маймуна ще се казва Жабок. Беше питал Ейприл, при това нееднократно, и тя все отговаряше: „Майка ми си е такава, Тео.“ Малко от действията на госпожа Финмор бяха разбираеми за хората. Тео избягваше да се среща с нея, доколкото бе възможно, но не и днес. Мей се изправи и неловко прегърна Тео.

— Ейприл е тук — съобщи му тя.

— Къде? — попита Тео и се зарадва, че ще я види.

Ейприл мразеше пазара и рядко оставаше при майка си, докато тя продаваше отвратителното си сирене. Тео го беше опитвал няколко пъти и му се повдигаше винаги когато го зърнеше или помиришеше.

— Отиде натам — посочи госпожа Финмор към една редица сергии.

Тео й благодари и побърза да изчезне. Оглеждайки се зорко за Бък Надувката, той мина покрай десетки търговци, повечето от които вече прибираха непродадената си стока и опразваха сергиите. Ейприл стоеше до малко павилионче, където дребен мъж с брада скицираше портрет на момиче, седнало на щайга пред него. Само срещу десет долара „господин Пикасо“ можеше да те нарисува за по-малко от десет минути. Беше изложил пет-шест примерни портрета — на Елвис, на Джон Уейн и разни други.

Тео застана до Ейприл и каза:

— Здрасти.

— Здравей, Тео — усмихна му се тя, после се обърна и се взря в лицето му. — Нали устната ти беше цепната?

— Да, но отокът спадна.

Ейприл остана разочарована от раната му.

— Как беше отстраняването?

— Нищо особено. Всъщност е доста скучно. Училището ми липсваше. — Бавно тръгнаха да се отдалечават. — Какво правиш тук? — попита я той.

— Мама ме помоли да дойда днес. Каза, че можело да им потрябват допълнителни свидетели, ако Луси започне да плюе по хората. Засега не й се е приискало. А ти защо си тук?

— Дойдох да нагледам Луси и да видя дали няма да се наложи пак да се явявам пред Съда за животни. Може ли да поговорим насаме?

— Разбира се.

Ейприл беше кротко момиче, което разбираше колко е важно да пазиш тайна. Семейството й беше разбито и тя често споделяше с Тео, а той я изслушваше замислено. Сега беше неин ред да слуша. Седнаха на масичка до продавача на сладолед, Тео се увери, че никой не ги подслушва, и разказа на Ейприл всичко.