Тео само седеше и слушаше. Айк беше превъзбуден, сигурно беше прекалил с кафето и със своите енергийни напитки, които гарантираха незабавна бодрост. Продължи да обстрелва Тео с думи:
— Все още харесвам теорията си, а ти?
— Разбира се, Айк. Засега твоята теория е най-добрата.
— Благодаря.
— Вчера пак ми срязаха гума.
Айк замълча, замисли се над думите му и отпи от кафето си.
— Трябва да ги пипнем, Тео.
— В полицията не ми вярват.
— Налага се да действаме бързо. — Айк взе бележника си и разлисти няколко страници. — Натъкнах се на две дела, които трябва да проучим. И двете са мъчителни разводи от секретния архив, което означава, че никой няма достъп до тях освен адвокатите. Първото дело е на господин и госпожа Рокуърт. Няма да те отегчавам с подробностите, но може да се направи заключение, че господин Рокуърт едва ли харесва майка ти. Имат две деца и се води адска борба за родителските права, като и двамата се стараят, и то доста успешно, да докажат, че другият не е способен да се грижи за тях. След трудно дело попечителството е присъдено на госпожа Рокуърт, а господин Рокуърт получава правото да посещава свободно децата, които ходят на психолог. Съдът разпорежда господин Рокуърт да плати осемнайсет хиляди долара хонорар на „Буун и Буун“. Познаваш ли някого на име Рокуърт?
— Не. На колко години са децата?
— Момчето е на дванайсет, в седми клас е. Има по-голяма сестра, която е на петнайсет. Явно и двамата са искали да останат при баща си. Семейството е живяло тук само няколко години, затова не си чувал за тях.
— Те ли са основните ти заподозрени?
— О, не, те са само една възможност. Имам много по-вероятен извършител — враждуващите Фин! Още нямат развод, последното дело е насрочено за следващия месец. Тези хора са похарчили всеки свой долар, за да докажат, че другият е по-голяма отрепка. Госпожа Фин е доста откачена и е лежала в лудницата. Господин Фин не може да стои трезвен и често играе комар. Хвани единия, удари другия. Имат три деца, но осемнайсетгодишната им дъщеря вече живее самостоятелно. Другите две деца са момчета на дванайсет и на четиринайсет, които не понасят майка си, представлявана, естествено, от твоята майка. Адски много омраза са натрупали, Тео, и с основание може да се твърди, че те и бащата ненавиждат майка ти и всеки с името Буун. Разводът се точи повече от година и е много ожесточен. Тези хора са напълно побъркани.
— Как се казват момчетата?
— Джона Фин, на дванайсет, в седми клас, и Джеси Фин, на четиринайсет, в девети клас.
Тео затвори очи и се помъчи да свърже имената с лица, но не успя.
— Не ги познавам.
— Защо си мислех, че си доста общителен? Кого изобщо познаваш, Тео?
— Аз съм осми клас, Айк. Ние не общуваме със седмокласниците, нито пък седмокласниците с шестокласниците и така нататък. Имаме различни часове, различна програма. Какво знаеш за тези момчета?
— Основните неща, но не много, поне за по-малкия, Джона. Съдът е назначил настойник, който да се грижи за интересите им, но и двете момчета са изразили категорично желание да живеят с баща си. Чрез талантливата си адвокатка майка им твърди, че момчетата искат да живеят с баща си, защото той ги оставя да правят каквото си поискат, включително да пушат цигари и да пият бира. Седмокласник да пие у дома с баща си, можеш ли да си представиш?
— Не, не мога. Сигурно са големи хулигани.
— Имали са труден живот, често са се местели, сменили са много училища и домове. Не са чувствали никаква стабилност. Според мен са били оставени на самотек. Миналата година спипали Джеси да пуши марихуана и го изправили пред съда за малолетни. Поставили го на изпитателен срок. Преди три месеца той и брат му били изпратени в приемен дом като предпазна мярка до приключване на развода, обаче постоянно бягали. В момента живеят при майка си, която дава нощни дежурства в болницата. Съмнявам се, че някой ги наглежда сериозно. Голяма бъркотия, Тео, но тези две момчета са главните ни заподозрени. Всичко пасва. Двама са. Много мразят майка ти. Имат мотив да ти отмъстят. Способни са на вандалски прояви и биха могли да ограбят компютърен магазин. Трябва да научим повече за тях.
— А дали мама е работила по развода на господин и госпожа Шиър?
Айк погледна бележките си, отгърна страницата и отговори:
— Не, защо?
— Просто предчувствие. Имам предвид едно момче от скаутите, което е малко особено.
— Нямаше такова досие.
Настана дълга пауза, докато Тео и Айк обмисляха положението. Айк гълташе кафе, а Тео беше забол поглед в пода. Накрая рече:
— Ето какво научих от приятеля ми Гриф.
Тео разказа за сестрата на Гриф Ейми и за приятеля й Бени, и за неговия приятел Горди, и за това как на паркинга на училището непознат ученик от гимназията предложил на Горди да му продаде таблет 0–4 за петдесет долара. Зачервените очи на Айк грейнаха, когато чу тази история.
— Това може да се окаже нещо голямо, Тео — заяви той.
— Може би Джеси Фин е този, който се опитва да продаде таблета — предположи Тео.
— Трябва да направиш така, че това да се случи, Тео.
— Но как?