Татко

Приближаваме се до огромното възвишение на Скалистите планини: високи, розови скали се протягат към нас от земята. От другата им страна минаваме през бурно завихряне на въздуха и гъсти облаци. Долу вали.

Опитвам се да се съвзема, да направя план. Не съм готов за онова, което ме очаква от другата страна на Международното летище на Лос Анджелис.

Ето ме в този момент, петдесет и две годишен и в добро здраве. Имам интелигентна, разумна и любяща жена, три хубави деца. Работя точно това, което искам, и съм добър в своята област. Защо тогава не се смея на глас и от сърце?

Късметлия човек съм, младежките ми мечти се осъществиха. Татко си изгради свой сън, раздели живота си. Може би мама е избрала най-невъзможната вероятност. И в това се състои трагедията й.

Все още страдам за татко, за тъжната пътека на живота му. Благодарен съм за онзи кратък, последен светъл период, дарен и на него, и на нас — нещо, за което не бяхме мечтали. Радвам се, че се случих с него тогава; надявам се, че съм извлякъл поука от тези кратки, но ярки дни.

Може би е време да започна да се уча да старея. Ако ми провърви, ще имам около двайсетина години на разположение.

Трябва да намеря начин да се подготвя и приспособя към физическата слабост, болката, умствената немощ, отслабената памет, намалената чувствителност и острота на възприятията, липсата на толерантност — толкова неща, които сега ме ужасяват.

Трябва да се подготвя за неизбежните потискащи стени, които бавно ще се издигат между мен и другите; трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността. Ще трябва да се науча да приемам без обида болката, с която ще слушам как порасналите ми внуци се вбесяват от най-скъпите за мен душевни и морални ценности, докато техните идеи на свой ред ще измъчват мен.

Трябва да се подготвя за смъртта на дългогодишни приятели, роднини; погребенията, на които ще ходя отсега нататък, ще зачестяват… Трябва да се науча освен това да живея с тези, които останат около мен и които сигурно ще бъдат скучни и безинтересни. Трябва да бъда готов да наблюдавам дегенерирането на моето поколение — на Врон, на Джоан, на Марио…

И всичко това ще се случва с мен. Ще се превърна в досаден, отегчителен човек за другите, ще преча на разговорите им, ще се повтарям, ще схващам бавно, но бързо ще разбирам нещата погрешно, ще говоря нелогично. И всичко това вероятно ще бъде невидимо за мен. Дори няма да осъзнавам собствения си упадък. Той ще се прокрадва тайно, незабелязано, като безшумно пропълзяване на змия, без ясно доловими стъпки…

Всяка сутрин ще се събуждам по-стар. Способностите ми за преценка ще бъдат хванати в капана на количествения натиск. Ще мисля, че светът се е променил, че се променя по-бързо, че става по-мрачен, по-слабо стимулиращ, по-неразумен и като цяло — по-невъзприемлив. Лесните неща ще станат трудни, а трудните — невъзможни.

От друга страна, трябва да се науча да се възползвам от предимствата на възрастта. Татко ми даде добър пример. Вероятно няма да ми се налага да работя, да се занимавам с много от нещата, които не желая да върша. Ще се откажа от преследването на успех, жени, работа, власт, благополучие. Практически никой няма да зависи от мен. За пръв път от детството си ще вкуся отново от свободата, свободата да бъда себе си. Вероятно ще спя по-малко, ще имам повече време за бленуване, за мислене, за четене — ако очите и умът ми все още държат…

Ще имам време да лъкатуша по пътищата и завоите на живота си, да преживявам отново добрите моменти, да преработвам или да се опитвам да коригирам лошите. Надявам се още да мога да разбера нещо за смъртта, да проникна във видимата й неочакваност и безвъзвратност, да се науча да я приемам като източника, причината за живота, както го познаваме.

Познавам се достатъчно добре обаче, за да знам, че ще направя всичко възможно да отлагам до края осъществяването на тези мои мъдри решения. Няма да разхлабя хватката си с живота, няма да се предам лесно. Това може да затрудни остаряването и смъртта ми. Ще се намесят безразсъдността ми, манталитетът ми, жаждата ми за живот. Вече се занимавам с медитация и йога. Като се върна във Франция, ще започна да правя редовно гимнастика и да тичам за здраве. Определено ще внимавам с храната.

Знам, че алтернативата на старостта е да умреш млад, а аз не съм готов и за това. И все пак ще трябва да се науча да старея, преди да е станало твърде късно.

Пустините са розови и виолетови на цвят, дълги сенки оформят сини дупки сред тях. Внезапно виждам Египет, земята на фараоните с гробниците на владетелите. И докато гледам надолу тази тиха пустота и мъртъв пейзаж, в мен леко и тихо потичат мисли за смъртта, каквито никога не съм имал досега.