Свещена любов

– Хайде, Джон. – Рот се обърна и тръгна към братята. Като стигна при тях, каза тихо: – Брат ни се завърна.

– О, Господи, жив ли е? – възкликна някой.

– Слава богу – простена друг.

– Кажи им – настоя Ласитър отзад. – Кажи им, че върви със съквартирант в стаята.

Братята извърнаха рязко глави като един.

– Как ни го начука тоя! – промълви Вишъс.

– Това ще го пропусна, благодаря – измърмори Ласитър.

50.

Фюри прекоси ширналата се бяла територия на Светилището и отиде до частния вход на Скрайб Върджин. Почука веднъж и изчака, за да отправи молба за аудиенция.

Вратите се отвориха и той очакваше Директрис Амалия да го посрещне, но зад тях нямаше никой. Белият вътрешен двор на Скрайб Върджин беше пуст, с изключение на птиците в отрупаното с бели цветове дърво.

Чинките и канарчетата изглеждаха не на място и това ги правеше още по‑прелестни. Цветовете им се открояваха ярко на фона на белите клони и листа и като чу песните им, той си припомни колко много пъти Вишъс бе идвал тук с по едно от крехките създания, сгушено в дланите му.

След като Скрайб Върджин се бе отказала от птиците си заради сина си, той й ги бе върнал.

Фюри отиде до фонтана и се заслуша в плискането на водата върху мраморното корито. Разбра кога Скрайб Върджин е застанала зад него по това, че косъмчетата по тила му настръхнаха.

– Очаквах и ти да се оттеглиш – каза му тя. – Виждах пътя на Примейла, продължен от друг. Ти трябваше да бъдеш само преходът.

Той я погледна през рамо.

– Аз също очаквах да се оттегля. Но няма да го направя.

Странно , помисли си той. Под черните дипли на робата, скриваща лицето, ръцете и краката й, сиянието не бе тъй ярко, както си го спомняше.

Тя се приближи към птиците си.

– Бих искала да ме поздравиш както е редно, Примейл.

Той се поклони ниско и изрече нужните слова на Древния език. Поднесе иМ уважението си, оставайки наведен, докато тя го освободи от почтителната поза.

– Тъкмо в това е въпросът – промълви тя. – Ти вече сам си се освободил. А сега искаш същото и за моите Избраници. – Той отвори уста, но тя го прекъсна: – Не е нужно да обясняваш мотивите си. Мислиш ли, че не знам какво е в главата ти? Дори твоят Магьосник, както го наричаш, ми е добре известен.

Добре, това вече го накара да се чувства неловко.

– Изправи се, Фюри, сине на Агъни. – Когато той го направи, тя каза: – Всички сме продукт на своето възпитание, Примейл. Действията ни, резултат от нашия избор, почиват върху основите, положени от родителите ни и от техните родители преди това. Ние сме просто следващият етаж в къщата или новото паве на пътя.

Фюри бавно поклати глава.

– Можем да изберем различна посока. Можем да поемем по друг курс.

– Не съм сигурна в това.

– А аз трябва да съм сигурен в това… Иначе нищо няма да направя в този живот, който си ми дала.

– Наистина. – Тя извърна глава към покоите си. – Наистина, Примейл.

В протяжното мълчание, което последва, тя изглеждаше натъжена и това го учуди. Беше се приготвил за битка. Трудно бе да не възприемаш Скрайб Върджин като тежкотоварен камион в черна роба.

– Кажи ми, Примейл, как смяташ да подходиш към всичко това?

– И аз не знам още. Но онези, на които тук им е по‑добре, могат да останат. А другите, които се осмеляват да започнат нов живот в Далечната страна, ще бъдат под моята закрила там.

– Завинаги ли напускаш отсамната страна?

– Има нещо в Далечната страна, без което не мога. Но ще пътувам в двете посоки. Ще отнеме десетилетия, може би и по‑дълго, за да се промени всичко. Кормия ще помага.

– И ще вземеш само нея, както прави всеки мъж?

– Да. Ако останалите намерят партньори по свой избор, ще приема цялото им женско потомство според традицията на Избраниците и ще настоявам Рот да приеме мъжките рожби в Братството, независимо дали са родени тук, или в Далечната страна. Но аз ще взема единствено Кормия.

– Ами чистотата на кръвта? А силата, която иде от нея? Няма ли да има стандарти? Тази порода е специално отглеждана, за да роди сила от сила. Ами ако Избраница се спре на някого извън Братството?

Той си помисли за Куин и Блей. Силни младежи, които след време щяха да станат още по‑силни мъже. Защо да не бъдеха те в Братството?

– Това ще го реши Рот. Но аз ще го насърча да приема достойните, независимо от потеклото им. Смелото сърце може да направи един мъж по‑висок и по‑силен, отколкото е такъв физически. Расата запада и ти го знаеш. С всяко поколение ставаме все по‑нестабилни и не само заради войната. Не само Обществото на лесърите ни убива. Традициите също го правят.

Скрайб Върджин се приближи до фонтана.

Настана дълго, дълго мълчание.

– Имам чувството, че изгубих – тихо промълви тя. – Всички вас.

– Не си. Ни най‑малко. Бъди майка на расата, не пазач и ще спечелиш всичко, което пожелаеш. Освободи ни и бъди свидетел на разцвета ни.

Мекият ромон на фонтана като че се усили и придоби мощ от нейните силни чувства.