Свещена любов

Той поклати глава, Кормия го подхвана и той се задържа с нейна помощ. Заедно влязоха в банята, която бе оборудвана като всяка друга, само дето нямаше надпис на вратата. Имаше и още една отлика – в дъното й течеше поток, който вероятно служеше за вана.

– Ще те чакам отвън – каза Кормия и го остави сам.

След като се облекчи, той слезе по няколкото мраморни стъпала и нагази в потока. Течащата вода беше като онази в чашата – точно с температурата на кожата му. В един съд в ъгъла имаше предмет, за който той предположи, че е сапун, и го взе. Беше мек, с формата на полумесец; той го обгърна с длани и потопи ръцете си под водата. Образуваха се плътни малки мехурчета, пяната ухаеше на вечнозелени растения. Натърка я върху косата, лицето и тялото си, вдиша аромата, който навлезе в дробовете му, с надеждата той да го прочисти от вкарваното в тях векове наред.

После остави водата да облива сърбящата кожа и мускулите му, измъчвани от болка. Затвори очи, изолира Магьосника с цялата сила на волята си, но не беше лесно, защото онзи вилнееше като ядрена бомба. В предишния си живот би си пуснал опера, но сега не можеше и не само защото от тази страна не съществуваха уредби. Точно тази музика твърде много му напомняше за близнака му… който вече не пееше.

И все пак звукът на потока беше прелестен, нежният му напевен звън отекваше в гладките камъни и ги редуваше като клавиши.

Тъй като не искаше да кара Кормия да го чака дълго, стъпи здраво на дъното и се надигна. Водата се заплиска по гърдите и корема му като утешителна милувка. Той вдигна ръце и тя закапа от лактите и пръстите му.

Течеше… отмиваше… успокояваше…

Гласът на Магьосника се опитваше да пробие. Фюри го усещаше как се бори за достъп до ушите му.

Ала звънкият ромон на водата беше по‑силен.

Фюри вдиша дълбоко, пое аромата на евкалипт и изпита свобода, чийто извор бе не в тялото, а в съзнанието му.

За пръв път Магьосника не можеше да го надвие.

Кормия крачеше из Храма на Примейла. Не беше болен. Причината беше въздържанието.

Не беше болен.

Тя спря до леглото.

Припомни си как бе завързана на него, как чу мъжът да влиза и беше обзета от безмерен ужас. Неспособна да вижда и да се движи, заклета да не казва «не», беше лежала там, оставена на милостта на традицията.

Всяка девица, преминала през трансформацията, беше поднасяна на Примейла по този начин. Сигурно и другите бяха изпитвали страх като нея. И още много щяха да го изпитват в бъдеще.

Господи… това място беше толкова мръсно , помисли си тя, като огледа белите стени. Замърсено от лъжи – и изречени, и спотаени в сърцата на жените, дишали този неподвижен въздух.

Сред Избраниците бе популярна стара поговорка, нещо като античен стих, за който никой не помни кога го е чул за пръв път. Права е каузата на нашата вяра, затова нека е ведър ликът ни, когато изпълняваме дълга си. Нищо няма да нарани нас, вярващите, защото чистотата е наша сила и добродетел, тя ни води и напътства, както родителят детето си.

От банята се разнесе див рев.

Фюри крещеше.

Кормия се втурна натам.

Завари го гол в потока, отметнал глава назад, със стиснати юмруци и напрегнат гръб. Само дето не крещеше. Той се смееше.

Като я видя, отпусна ръце, но продължи да се смее.

– Извинявай… – Дивата радост продължаваше да блика от него и той се опита да я сдържи, но не успя. – Сигурно ме мислиш за луд.

– Не. – Тя си мислеше колко е красив с влажната си от водата златиста кожа и косата, падаща на гъсти къдрици по гърба му. – Кое е толкова смешно?

– Би ли ми подала кърпа?

Тя му подаде цяла купчина кърпи и не отмести поглед, когато той излезе от потока.

– Чувала ли си някога за «Магьосника от Оз»? – попита той.

– Това някаква измислена история ли е?

– Май че не е. – Той омота кърпа около кръста си. – Може би някой ден ще ти пусна филма. Точно на това се смеех. Объркал съм се. Онзи в главата ми не е бил всесилен демон, бил е Магьосника от Оз, един кретащ старец. Само съм си мислил, че е страшен и по‑силен от мен.

– Магьосник?

Той почука слепоочието си.

– Гласът в главата ми. Лошият. Тъкмо заради него пушех, за да му избягам. Мислех, че е грамаден и мощен, а не бил. Не е.

Невъзможно бе да не се присъедини към щастието на Фюри и когато му се усмихна, внезапна топлина плъзна от сърцето в душата й.

– Да, вярно, гласът му звучеше гръмко и високо, но не беше нещо особено. – Почеса ръката си над лакътя, сякаш имаше обрив, но тя не виждаше нищо, което да разваля гладкото съвършенство на кожата му. – Високо… гръмко…

Погледът на Фюри рязко се промени, когато се насочи към нея. И тя знаеше каква е причината. Очите му пламнаха и мъжествеността между бедрата му набъбна.

– Прощавай – каза той и спусна друга дълга кърпа пред себе си.

– Легна ли с нея? – изтърси внезапно Кормия.