Стоманеният плъх

— Още ли не сте разбрали? Тя жално нареждаше… и ви завъртя на пръста си. Целият план по строителството на линкора и кражбата му беше неин. Тя ме привлече, напълно ме подчини на волята си. Живях с нея и едновременно бяха щастлив и се презирах. Радвам се, че всичко стана така. Поне й дадох шанс. Макар да ми се струваше, че ще се взривим, когато тя излезе.

Стоях пред него като парализиран.

— Лъжете — казах рязко аз, но вече и сам не вярвах на това.

— Не. Това е истина. Вашите момчета-психиатри ще разложат мозъка ми на парченца и ще се убедят, че не лъжа. Абсолютно.

— Ще претърсим кораба, тя не може да се крие дълго.

— Тя няма да се крие — отговори Пепе. — В едно от помещенията скрихме бързоходен катер. Може би сега тя тръгва.

Почувствахме през пода отдалечено трептене и вибрацията на отблъскване.

— Флотът ще я хване — каза му аз с увереност, която сам не усещах.

— Може би — каза той, внезапно спирайки да се смее и ставайки сериозен. — Може би. Но й дадох шанс. С мен е свършено, но тя знае, че я обичах докрай — той изскърца със зъби, сякаш почувства внезапно силна болка. — Само че на нея й е все едно.

И двамата млъкнахме и не мърдахме повече, докато не се приближиха корабите на Флота и техните катери не се прилепиха към линкора.

Завзех линкора и свърших с този кошмар! Не можех да се виня, че момичето се изплъзна. Ако тя се промъкне между корабите на Флота, това ще бъде тяхна грешка, а не моя.

Тържествувах за победата.

Но щастието ми не беше пълно. Имах предчувствието, че пак ще се срещнем с Ейнджълин.

Глава 8

Животът ми щеше да бъде много по-приятен, ако тежките ми предчувствия никога не се оправдаеха. Не трябваше да виня Флота, че е изпуснал Ейнджълин — те не са първите, нито последните, които подценяваха това, което се намира зад тези прекрасни очи. И себе си също не обвинявах. След първата ми грешка, когато й позволих да се измъкне, бе важно да не допусна и втора. Още не бях повярвал докрай на това, което разказа Пепе за нея. Цялата история можеше да се окаже ловко скроена лъжа, за да отвлече вниманието ми от неговата персона.

Аз съм много недоверчив човек. Цевта на пистолета ми беше насочена точно между очите му, пръстът леко натискаше спусъка. Така продължи до момента, когато в кабината влезе отряд космонавти.

Когато арестуваха Пепе, включих сигнал за обща тревога за залавянето на Ейнджълин със специално предупреждение да бъдат максимално предпазливи. Още преди всички кораби да приемат сигнала, на екрана на моя локатор се появи изображението на катера й.

Въздъхнах облекчено и високо. Ако тя наистина е мозъкът на цялата операция, не бих искал да я загубя. Заедно с Пепе и линкора тя представляваше прекрасен подарък за Инскин. Пък и нямаше шансове, корабите се устремиха след нея от всички страни. За тях това бе обикновена работа и сега всичко беше само въпрос на време.

Предавайки всички работи и линкора на Флота, се върнах в своята разкошна яхта, налях си голяма чаша шотландско уиски — такова нямаше никой в радиус от двайсет светлинни години — и запалих дълга пура. Седнах в комфортната зала пред екрана и наблюдавах преследването.

Ейнджълин вероятно се гърчеше от болка, правейки остри завои, за да избегне пленяването. Претоварването от порядъка на 15 G може да я лишат от съзнание. Но всичко това е интересно, макар и напразно, тъй като те все едно хванаха катера в мрежа и скоро щяха да я арестуват. Никой от нас не предполагаше колко важно бе това време, докато абордажната група не нахълта в катера.

Той, разбира се, беше празен.

Едва след десет дни разбрахме докрай какво се бе случило. Това беше безжалостно и ужасно и дори психиатрите да не бяха потвърдили искреността на Пепе, все едно щях да му повярвам.

Ейнджълин през цялото време е била на крачка пред нас. Напускайки линкора с катера, тя не се е и опитвала да отлети. Вместо това на пълна скорост е настигнала най-близкия звездолет, малък крайцер, с дванайсетчленен екипаж на борда. Те, естествено, и понятие си нямали какво е станало на линкора, тъй като още не бях дал сигнал за обща тревога. Трябваше да го направя веднага щом тя избяга и тогава дванайсет добри човека щяха да останат живи.

Никога няма да разберем какво им е наговорила, но в тях не е възникнало абсолютно никакво съмнение, дори най-малко подозрение. Може би нещо за бягство от бандити. Във всеки случай се е качила на кораба. Петима загинали от отровен газ, останалите са били застреляни. Научихме за това, когато крайцерът беше намерен абсолютно безжизнен, дрейфиращ на няколко парсека от курса си. След завземането на крайцера тя е прехвърлила катера на дистанционно управление и е започнала да прави с него различни номера.

Докато сме я преследвали, е закарала крайцера в опашката на преследвачите, а след това е изчезнала. По-нататък следите й се губеха, макар да бе ясно, че тя трябва да е завзела още един кораб. Какъв е бил този кораб и къде го е намерила, беше абсолютно неизвестно.