Стоманеният плъх

А това последното не трябваше да го казвам, изважда ме от имиджа. Закопчах си яката, оправих отличителните знаци и изправих рамене. Сега, когато влязат, аз отново щях да бъда изцяло адмирал.

По моя заповед корабът излезе от хиперпространството, за да може псиграмистът да се свърже с другите оператори. Капитан Стинг ръмжеше, че спираме двигателите и губим скъпоценни дни, докато екипажът му изпълнява ненормални заповеди. Той не можеше да разбере плана ми. Той, естествено, бе капитан, но аз съм адмирал, макар и временно.

По моя заповед навигаторът направи сфера на убягване, която отстоеше на възможно най-голямо разстояние от откраднатия кораб по време на дневния му път. Схемата обхвана ред звездни системи, които бяха малко на брой, и псиграмистът можеше поред да ги вика и да предава съобщенията, които се предаваха там на офицера по Международни Отношения.

С разширението на сферата псиграмистът преминаваше към нови обекти. Аз през това време подготвях текста на основното съобщение и направлението за предаването му, както и допълнителното съобщение, което псиграмистът изпращаше на Централна-14. Там отряд псиграмисти се свързваше с отделните планети, ползвайки постоянно списъка им.

Всички основни и допълнителни съобщения бяха на една и съща тема. Аз подробно и с ентусиазъм излагах, обсъждах и негодувах. Написах огромен брой варианти в най-различни форми. Исках същността на информацията в такъв или друг вид да попадне във всички вестници и списания в тази разширена сфера.

— Какво значи всичко това, гръм да ви порази? — мърмореше капитан Стинг.

Беше му скучно, той отказваше да участва в операцията, смятайки я за безсмислена. И голяма част от времето прекарваше в каютата си, ругаейки с всичка сила. От скука или любопитство прочете едно от съобщенията ми…

— Милиардер в търсене на собствен свят… Космическа яхта с приказен разкош… — лицето на капитана придоби малинов оттенък. — Какво отношение има тази глупост към залавянето на убийците?

Когато се намирахме заедно, той беше вежлив, но по неуловими признаци се забелязваше, че ме смята за фалшив адмирал. Без съмнение оставах старши, но отношенията ни бяха само формални.

— Тези брътвежи и глупости са примамката, на която ще клъвне нашата риба — говорех му аз. — Капан за Пепе и неговата партньорка.

— А кой е този митичен милиардер?

— Аз — казах аз. — Винаги съм искал да бъда богат.

— А този кораб, космическата яхта, къде е тя?

— Сега се строи в космическата корабостроителница в Удрид. Ще отидем там веднага след като завършим подготовката.

Капитан Стинг хвърли съобщението на масата и изтри ръцете си толкова внимателно, сякаш се боеше да не пипне инфекция. Опитваше се честно да схване нещата от моята гледна точка, но без ни най-малък успех.

— Нищо няма да излезе — изръмжа той. — Защо сте уверен, че те ще прочетат поне една от тези бележки? А ако прочетат, защо пък трябва да се заинтересуват? Според мен губите време и той ще се изплъзне между пръстите ви. Трябва да се вдигне тревога и да се оповестят всички кораби. Да се приведе Флота в състояние на пълна бойна готовност и да се изпратят патрули по всички космолинии…

— Които той може лесно да заобиколи и чисто и просто да унищожи, което е по-вероятно. Така че това не е изход — отговорих му аз. — Този Пепе е много ловък и хитър, действа като игрален автомат. В това е неговата сила и едновременно слабост. Такива като него смятат, че никой друг не може да мисли по подобен начин. А аз мога!!!

— Няма да умрете от скромност — подхвърли Стинг.

— Точно така — отговорих аз. — Лъжливата скромност поражда некомпетентност. Възнамерявам да хвана този подлец и ще ви разкажа как ще го направя. Той отново ще извърши нападение и там, където това стане, ще се окаже пресата с моите съобщения. Независимо от целите на нападението, той ще вземе всички вестници и списания, които може да намери. Отчасти за да удовлетвори самолюбието си, но главно за да бъде в курса на събитията, които го интересуват. Такива например като движението на корабите.

— Вие само предполагате, но не можете всичко точно да знаете.

Дълбоката му увереност в моята некомпетентност започна да ми действа на нервите. Сдържах раздразнението си и опитах за последен път.

— Да, предполагам, но основавайки се на фактите. От товароносача той е взел всичко, което може да се чете, това веднага ми направи впечатление. Ние няма да можем да предотвратим новата атака на линкора, но можем да се убедим след това дали всичко ще тръгне така, както мисля.

— Не знам — каза капитанът, — това звучи като…

Така и никога не научих като какво му звучи това на капитана, и за негово добро, тъй като щеше да бъде в нокаут веднага след думите си, а аз по такъв начин щях да подроня авторитета на псевдотитлата си. Ревът на сирена го прекъсна и ние се хвърлихме към свързочната рубка.

Капитан Стинг спечели надбягването с половин корпус, това беше негов кораб и той знаеше по-добре пътя. Псиграмистът държеше разшифрован текст, но всичко беше ясно по израза на лицето му. Той ме погледна с твърд и студен поглед.