Смъртен страх

— Знам, че сте заета, но ще ви помоля за няколко минути внимание — пусна в ход най-очарователната си усмивка Джейсън. — Иска ми се да ви задам още няколко въпроса…

Жената най-после спря да работи и се извърна към него.

— Много ви благодаря — отново се усмихна той, но нейната физиономия си остана затворена. Не беше намръщена, а просто неутрална.

— Не искам да се повтарям, но не мога да се отърва от мислите за това голямо откритие, за което спомена доктор Хейс… Сигурна ли сте, че не знаете за какво става въпрос? Би било голяма трагедия, ако изгубим нещо важно в областта на медицината…

— Казах ви всичко, което знам — отвърна Хелене. — Мога да ви покажа последната му карта на Хромозома 17, ако това ще ви бъде от помощ…

— Да опитаме — кимна Джейсън.

Хелене стана и го поведе към кабинета на Хейс. За разлика от Джейсън, тя не обърна никакво внимание на увеличените фотографии, подредени по стените. Що за човек може да работи в подобна обстановка, неволно се запита Джейсън, докато русата жена разгъваше някакъв дълъг чаршаф от компютърна хартия, запълнен със ситни букви и цифри. Върху него беше запечатана поредицата от базисни двойки ДНК-молекули, които са част от веригата на Хромозома 17. Броят им беше изключително голям — някъде от порядъка на няколко стотин хиляди.

— Ето тук е зоната на доктор Хейс — каза Хелене и посочи една голяма секция на схемата, в която чифтовете бяха оцветени в червено. — Това са гените, свързани с хормона на растежа. Много е сложно…

— Права сте — кимна Джейсън, веднага осъзнал колко много четене ще му трябва, за да започне да разгадава тези гъсто изписани колони от цифри и букви. — А възможно ли е именно тази карта да е пътят към някакво голямо откритие?

Хелене се замисли, после поклати глава.

— Тази техника е известна от доста време…

— Ами по отношение на рака? — подхвърли Джейсън, който не искаше да се откаже толкова бързо. — Възможно ли е откритието на доктор Хейс да има отношение към рака?

— Никога не сме работили по посока на рака — твърдо отвърна Хелене.

— Но това е напълно възможно, след като е проявявал интерес към делението на клетките и тяхното съзряване… И най-вече при онова включване и изключване на гените, за което споменахте…

— Може би имате право — неохотно отвърна Хелене.

А Джейсън остана с впечатлението, че тази жена не казва всичко, което знае. Като асистентка на Хейс тя положително е имала по-ясна представа за проблемите, върху които работи шефът и. Но явно нямаше как да я притиска повече.

— А лабораторните дневници? — сети се в последния момент той.

Хелене се върна на работното си място, издърпа едно чекмедже и положи на масата тънка папка.

— Това е всичко, което имам… Джейсън разтвори папката, под която се оказа тънък, три четвърти запълнен технически журнал. Беше само датник, без никакви описания на проведените процедури, а без тях датите не означаваха нищо.

— Нямате ли и други лабораторни дневници? — попита той.

— Имаше някакви — неохотно призна русата жена. — Но доктор Хейс ги държеше при себе си, особено през последните три месеца. По принцип най-важните неща съхраняваше в главата си. Имаше невероятна памет, особено по отношение на числата… — В очите на Хелене се появи кратко пламъче и сърцето на Джейсън потрепна от очакване. Но в следващия момент тя отново се затвори и стана лаконична както преди. Ръката и пое дневника и бавно го пъхна в чекмеджето.

— Нека ви задам един друг въпрос — промърмори Джейсън и се замисли върху формулировката. — По ваше мнение нормално ли беше поведението на доктор Хейс през последните две седмици? Защото когато аз го видях, той беше изключително нервен и напрегнат…

— За мен поведението му беше напълно нормално — отсече Хелене.

Тая не можеш да я разклатиш, братко, рече си с уважение Джейсън. Вече беше сигурен, че лаборантката не му е разказала всичко, което знае. Но за нещастие нямаше какво повече да стори. Изказа и благодарностите си и бавно тръгна към изхода.

Долу излезе от асансьора, огледа се за Сали и с бърза крачка прекоси главното фоайе. Оттам взе асансьора за Патологията.

Откри Джаксън Медсън в химическата лаборатория, където имаше някакви проблеми с апаратурата. Медсън стоеше над главата на двама техници, но това явно не му харесваше и затова с удоволствие поведе Джейсън към кабинета си, където държеше срезовете от сърцето на Харинг.

— Приготви се да видиш нещо интересно! — промърмори той, докато нагласяваше стъкълцето под микроскопа. Погледна в окуляра, ловко нагласи пробата с върховете на палеца и показалеца си, после отстъпи крачка назад. — Виждаш ли кръвоносния съд? — попита.

Джейсън кимна с глава.

— Отбележи, че луменът е почти напълно унищожен. Никога не съм виждал атеросклероза в по-тежка форма. Розовата субстанция е напълно амилоидна. Това е много необичайно, особено след като се знае, че ЕКГ му е била нормална. Но нека ти покажа и още нещо… — Джаксън сръчно смени стъклените пластинки: — Я погледни!

Джейсън покорно се наведе над окуляра.

— Какво трябва да видя?