Смъртен страх

Автомобилният трафик по време на бостънския час-пик представляваше обичайният бой между кучета. По тази причина от устата на Джейсън се изтръгна дълбока въздишка на облекчение в мига, в който дръпна ръчната спирачка и изключи мотора на колата си, най-сетне успял да се добере цял до запазеното си място за паркиране. Взе куфарчето си и тръгна нагоре по стълбите. Сложи го на масата в малкия кабинет, чиито прозорци гледаха към площада. На фона на нощното небе оголените клони на брезите приличаха на скелети. Беше тъмно, въпреки че стрелките на часовника сочеха едва седем без четвърт. Облече екипа си и изскочи навън. Спусна се със средно темпо по Маунт Върнън стрийт, прехвърли се и Стороу драйв по моста Артър Фидлър, след което започна да тича успоредно на Чарлс. Стигна до моста на Бостънския университет и реши да се връща обратно. За разлика от летните дни, сега имаше много малко хора, които бягаха за здраве. По обратния път се отби на пазарчето Де Лука и купи малко пресен лефер, салатни сосове и една изстудена бутилка калифорнийско шардоне.

Джейсън обичаше да готви. След като взе един душ, той задуши рибата в малко двойно рафиниран зехтин и леко запържен чесън. Обърка сосовете в салатата, а след това измъкна виното от фризера, където го беше мушнал за допълнително охлаждане. Напълни една чаша, изчака още минутка, а след това подреди храната върху малък поднос и го занесе в кабинета. Обзаведен по този начин, той се отпусна в едно от креслата и извади книжката, в която се описваха процедурите по рекомбинирането на ДНК.

Първата част се оказа общ преглед. Джейсън беше добре запознат с дезоксирибонуклеиновата киселина, или съкратено ДНК, и знаеше, че това е една молекула във формата на двойно усукано ласо, чието съдържание е от повтарящи се под-единици, наречени база. Тези единици имат способността да се чифтосват по един много специфичен начин. Определени зони от ДНК се наричат гени, а всеки ген е свързан с производството на отделен протеин.

Джейсън отпи глътка вино и се почувства окуражен. Книжката беше написана добре, материята беше изложена кратко и ясно. Харесваха му малките допълнителни сведения като например това, според което всяка човешка клетка притежава четири милиарда базисни чифта… Втората част от книжката разглеждаше проблемите с бактериите и най-вече тяхната способност да се размножават бързо и лесно. В рамките само на няколко дни от една базисна клетка могат да бъдат създадени трилиони нейни копия. При генното инженерство това има важно значение, тъй като бактериите се използват за реципиенти на малки частици ДНК. Тези „чужди“ частици ДНК се инкорпорират в ДНК на бактерията, а после — когато клетката се дели, тя вече произвежда нови клетки с включени частици „чужда“ ДНК. Бактерията с новите частици ДНК се нарича „рекомбинантен щам“, а новата ДНК-молекула — рекомбинантна ДНК. Дотук добре.

Джейсън хапна малко риба и салата, които прокара с още една чаша вино. Следващата глава беше по-сложна. В нея се говореше за гените в ДНК-молекулата, които произвеждат своите протеини. В първата част се обясняваше как се прави копие от сегмента на ДНК, наречено РНК-пратеник. Този пратеник насочва производството на протеини по време на един процес, наречен транскрипция. Джейсън отпи нова глътка вино. Последната част на главата стана особено интересна, тъй като в нея се обясняваха сложните механизми, благодарение на които гените се включват и изключват.

Джейсън стана, прекоси дневната и се насочи към кухнята. Отвори фризера и напълни чашата си с леденостудено вино. По обратния път спря до прозореца и насочи поглед към светлините на манастира „Света Маргарита“, който се намираше в отсрещния край на площада. Винаги се беше учудвал на факта, че в един от най-скъпите и най-търсени жилищни квартали на Бостън има манастир. Не можеше да си представи, че някоя жена ще обърне гръб на материалния свят, ще стане монахиня и ще дойде да живее на площад Луисбърг! Усмихна се, после отново вдигна книжката за рекомбинираните ДНК. Седна на стола и потъна в пасажите, които обясняваха времето за включване и изключване на гените. Те бяха колкото сложни, толкова и смайващи. По всяка вероятност се появяваха нещо като протеини-приемници, които потискат гениите функции. Прикачени към ДНК, тези протеини ги принуждават да се свиват и да „прикриват“ участващите в операцията гени.

Джейсън затвори книжката. За една вечер му беше достатъчно. Разделът за контролирането на гениите функции беше това, което подсъзнателно беше търсил, в главата му отново изплуваха думите на Хейс, че интересът му е насочен главно към „начина, по който гените се включват, а също така и начина, по който те се изключват“. Хелене беше казала същото, но с други думи.