Смъртен страх

— На път съм да преодолея един грип, нищо повече — отсече господин Клингър. — Донесоха го децата от училище, но вече съм много по-добре. Единственият проблем е, че заради него вече цяла седмица не правя гимнастически упражнения… Грипът не разтревожи Джейсън. Здравите хора не умират от грип. Но въпреки това пристъпи към един изключително внимателен преглед на Пол Клингър и повтори всички сърдечни изследвания. Накрая съобщи на пациента, че ще го потърсят само в случай, че открият нещо извън нормите в кръвната картина. Два пациента по-късно Джейсън се изправи срещу Холи Дженингс — петдесет и четиригодишна бизнес-дама, заемаща отговорен пост в една от най-големите рекламни агенции на Бостън. Тя беше недоволна и съвсем не се стесняваше да изрази чувствата си. Част от тях очевидно беше пушенето на цигара точно под табелата, която изрично го забраняваше.

— Какво, по дяволите, става? — изстреля тя в мига, в който Джейсън влезе в кабинета за прегледи. Пълните изследвания отпреди един месец бяха дали отлични резултати, въпреки че Джейсън я беше предупредил да спре цигарите и да свали десетина-петнадесет кила от доста наедрялата си фигура.

— Чух, че не се чувствате добре — меко рече той. Веднага забеляза, че жената изглежда уморена, а под очите и има тъмни кръгове.

— Такава ли била работата? — наежено се надигна тя. — Секретарката каза, че искате да повторите някои изследвания. Какво им беше на предишните?

— Нищо. Просто искаме да следим здравословното ви състояние в движение. Кажете ми нещо за него…

— Исусе Христе! Викате ме тук под тревога, изкарвате ми ангелите и аз зарязвам две важни презентации, а сега — хоп, хайде да си побъбрим! Това не можеше ли да стане по телефона, бе докторе?!

— Все пак вече сте тук — запази самообладание Джейсън. — Защо не ми кажете как се чувствате?

— Уморена.

— Друго?

— Нищо особено, ако не броим една обща отпадналост. Нещо не мога да спя, нямам апетит… Нищо особено… Всъщност, не, това не е истина… Напоследък ме тревожат очите. Налага се да нося слънчеви очила, дори и когато съм в офиса…

— Друго? — отново попита Джейсън, опитвайки се да прогони страха, който прониза сърцето му.

Холи сви рамене и неохотно добави:

— По някаква неизвестна причина и косата ми изтънява с бързи темпове…

Джейсън пристъпи към прегледа с изключително внимание. Пулсът и кръвното и налягане се оказаха високи, но това може би се дължеше и на моментния стрес. Кожата и беше суха, особено на деликатните места. След като и направи електрокардиограма, Джейсън остана с впечатлението за леки промени, които предполагаха редуциран кислороден достъп до сърцето. Предложи да повторят кардиограмата с натоварване — т.н. стресова кардиограма, но жената категорично отказа.

— Нека дойда някой друг път — предложи тя.

— Предпочитам да я направим сега — настоя Джейсън. — Всъщност, бихте ли постъпили в болницата за един-два дни?

— Вие майтап ли си правите? — изгледа го с почуда Дженингс. — Нямам време, освен това не се чувствам чак толкова зле. Защо изобщо ми предлагате подобно нещо?

— За да направим всичко както трябва. Искам да ви прегледам аз и поне още двама специалисти, на първо време кардиолог и офталмолог…

— Другата седмица. Понеделник или вторник. Сега просто няма начин.

Джейсън беше принуден да отстъпи и отпрати пациентката си, като преди това и взе кръв за изследване. Нямаше начин да я принуди да остане, а в чисто медицински план не разполагаше с убедителни причини за това. Всичко се ограничаваше до едно предчувствие, едно лошо предчувствие…

* * *