Смърт във Виена

— Моето участие ще му даде всички основания, от които се нуждае, за да наложи вето. Но аз вярвам, че Габриел ще спечели министър-председателя на наша страна.

— Аз? Кой казва, че аз ще говоря с министър-председателя?

— Аз — отвърна Шамрон. — Впрочем, ако можеш да убедиш Картър да ти поднесе Радек на тепсия, със сигурност ще можеш да убедиш министър-председателя да участва в пиршеството. Той е човек с огромен апетит.

Картър се изправи и се протегна, после бавно се запъти към прозореца — приличаше на лекар, прекарал цялата нощ в операционната само за да стигне до съмнителен резултат. Той дръпна завесите. В стаята проникна дрезгава светлина.

— Има още едно последно нещо, което трябва да обсъдим, преди да отпътуваме за Израел — каза Шамрон.

Американецът се обърна — силует на фона на прозореца.

— Парите?

— Какво точно планирате да правите с тях?

— Не сме стигнали до окончателно решение.

— Аз съм стигнал. Два и половина милиарда долара е цената, която трябва да платите, задето сте използвали човек като Ерих Радек, знаейки, че е убиец и военнопрестъпник. Те са откраднати от евреи по пътя към газовите камери и аз си ги искам обратно.

Картър отново се извъртя към прозореца и се загледа към покритото със сняг пасище.

— Ти си невероятно талантлив изнудван, Ари Шамрон.

Шамрон се изправи и облече палтото си.

— Беше истинско удоволствие да работя с теб, Ейдриън. Ако всичко в Йерусалим мине по план, ще се срещнем отново в Цюрих след четиридесет и осем часа.

29. Йерусалим

Събранието бе обявено за десет часа вечерта. Забавени от лошото време, Шамрон, Габриел и Киара пристигнаха с бяла спортна кола от летище „Бен Гурион“ две минути по-рано само за да им бъде съобщено от един помощник на министър-председателя, че той ще закъснее. Очевидно беше настъпила поредната криза в неговото крехко коалиционно правителство, защото чакалнята пред кабинета му приличаше на временно убежище след стихийно бедствие. Габриел преброи не по-малко от петима министри, всеки от които бе заобиколен със свита от последователи и апаратчици. Всички си крещяха един на друг като роднини на сватба, а във въздуха бе надвиснал облак цигарен дим.

Помощникът ги съпроводи до стая, запазена за персонала на ведомствата по сигурността и отбраната, и затвори вратата. Габриел поклати глава.

— Израелската демокрация в действие.

— Вярваш или не, тази вечер е спокойно. Обикновено е по-лошо.

Габриел се отпусна на един стол. Внезапно си даде сметка, че не се беше къпал и преобличал от два дни. В действителност панталоните му бяха изцапани с пръст от гробището в Пуерто Блест. Когато го сподели с Шамрон, старецът се усмихна.

— Това, че си покрит с мръсотията на Аржентина, само ще придаде достоверност на посланието ти — каза той. — Министър-председателят е мъж, който ще оцени такова нещо.

— Никога досега не съм разговарял с министър-председател, Ари. Иска ми се поне да бях взел душ.

— Всъщност просто си нервен. — Това, изглежда, забавляваше Шамрон. — Не мисля, че някога през живота си съм те виждал изнервен за нещо. Все пак и ти си човешко същество.

— Разбира се, че съм нервен. Той е луд човек.

— В действителност двамата с него имаме сходен темперамент.

— Това трябва ли да ми звучи успокояващо?

— Може ли да ти дам един малък съвет?

— Ако трябва.

— Той обича историите. Разкажи му една добра история.

Киара седна на страничната облегалка на стола на Габриел.

— Разкажи я на министър-председателя, както я сподели с мен в Рим — промълви тя.

— По онова време ти беше в прегръдките ми — отговори Габриел. — Нещо ми подсказва, че тазвечерният разговор ще бъде малко по-официален. — Усмихна се, а после добави: — Е, поне се надявам, че ще е така.

Беше почти полунощ, когато помощникът на министър-председателя надникна в чакалнята и съобщи, че големият шеф най-сетне е готов да ги приеме. Габриел и Шамрон се изправиха и насочиха към отворената врата. Киара остана седнала. Ари спря и се обърна към нея:

— Какво чакаш? Министър-председателят е готов да ни приеме.

Тя се ококори.

— Аз съм само бат левейха — протестира. — Няма да вляза вътре да се срещам с министър-председателя. Боже мой, аз дори не съм израелка.

— Ти рискува живота си в защита на тази страна — каза спокойно Шамрон. — Имаш пълното право да присъстваш вътре.

Влязоха в кабинета на министър-председателя. Беше просторен, неочаквано семпъл и тъмен, с изключение на осветената зона около бюрото. Лев някак бе успял да се вмъкне преди тях. Неговата плешива глава лъщеше под приглушената светлина, а дългите му ръце бяха скръстени под предизвикателно вирнатата му брадичка. Той направи вял опит да се изправи и се здрависа с тях без ентусиазъм. Шамрон, Габриел и Киара седнаха. Тапицираните с кожа столове още бяха топли от телата на седелите преди тях.