Смърт във Виена

— Вашите другари обезпечават щедро онези, които им помагаха в това изпитание. Но се опасявам, че има някои неочаквани… усложнения.

— Какви усложнения?

— Изглежда, няколко души от онези, които трябваше да получат пари, са умрели наскоро при странни обстоятелства…

Бутон „Стоп“.

Габриел погледна към Картър за обяснение.

— Мъжете, които са открили сметката, са искали да възнаградят онези лица и институции, които са помогнали на нацистите да избягат след войната. Радек си е помислил, че това са сантиментални глупости. Той не смятал да открива благотворителна организация. Не можел да промени споразумението, така че променил обстоятелствата на терена.

— Енрике Калдерон и Густаво Естрада трябвало ли е да получат пари от сметката?

— Виждам, че си научил доста от престоя си при Алфонсо Рамирес. — Картър виновно се усмихна. — Ние те следяхме в Буенос Айрес.

— Радек е богаташ, който няма още дълго да живее — рече Габриел. — Парите са последното нещо, от което се нуждае.

— Очевидно планира да преведе значителен дял от сумата по сметката на своя син.

— А останалото?

— Ще го прехвърли на своя доверен агент, за да изпълни завета на мъжете, които са открили сметката. — Картър замълча. — Мисля, че двамата се познавате. Името му е Манфред Круц.

Лулата на американеца бе угаснала. Той се взря в нея, намръщи се и я запали отново.

— Това ни връща към първоначалния ни проблем. — Картър издуха облак дим към Габриел. — Какво ще правим с Ерих Радек? Ако поискате от австрийците да го дадат под съд, те ще се мотаят и ще чакат да умре. Ако отвлечете един възрастен австриец от улиците на Виена и го откарате в Израел, за да го изправите пред съда, ще имате големи неприятности. Ако си мислите, че сега имате проблеми с Европейската общност, след като го отвлечете, проблемите ви ще се увеличат десетократно. А ако бъде даден под съд, неговата защита несъмнено ще разкрие връзките му с нас. И така, какво ще правим, господа?

— Може би има и трети вариант — каза Габриел.

— Какъв е той?

— Да убедим Радек да дойде доброволно в Израел.

Картър го погледна скептично над лулата си.

— И как според теб бихме могли да убедим първокласен мръсник като Ерих Радек да направи това?

* * *

Те говориха цяла нощ. Това беше план на Габриел и ето защо той трябваше да го обясни и защити. Шамрон добави няколко ценни предложения. Картър, отначало упорстващ, скоро премина в лагера на Габриел. Самата дързост на плана му допадаше. Неговата собствена служба вероятно би застреляла служител за предлагането на толкова нестандартна идея.

„Всеки човек си има слабост — бе казал Габриел. — Чрез действията си Радек показа, че има две: неговата страст към парите, скрити в швейцарската сметка, и желанието му да види сина си канцлер на Австрия“. Габриел бе отбелязал, че именно втората бе подтикнала Радек да действа срещу Ели Лавон и Макс Клайн. Радек не искаше синът му да бъде съсипан заради предишния му живот и бе доказал, че ще направи всичко, за да го предпази. Това включваше преглъщането на горчивия хап — да сключи сделка с човек, който нямаше право да иска отстъпки, — но беше справедливо от морална гледна точка и щеше да доведе до желания резултат: Ерих Радек зад решетките за престъпленията, които бе извършил спрямо еврейския народ. Времето беше критичният фактор. Изборите бяха след по-малко от три седмици. Радек трябваше да е в ръцете на израелците преди първия тур на изборите в Австрия. В противен случай щяха да загубят контрол над него.

На зазоряване Картър зададе въпроса, който го измъчваше още от момента, когато бе прочел доклада за издирването, предприето от Габриел. „Защо? Защо Габриел — екзекутор към Службата — беше убеден, че Радек ще бъде съден след толкова много години?“

— Искам да ти разкажа една история, Ейдриън — рече Габриел и гласът му внезапно стана хладен като погледа му. — Всъщност може би ще е по-добре тя да ти я разкаже.

Той подаде на Картър копие от свидетелските показания на майка си. Американецът, седнал до гаснещия огън, прочете показанията от начало до край, без да каже и дума. Когато най-накрая вдигна поглед, очите му бяха влажни.

— Предполагам, че Ирене Алон е твоята майка?

— Тя беше моята майка. Почина преди много години.

— Откъде си сигурен, че този есесовец в гората е бил Радек?

Габриел му обясни за картините на майка си.

— Тогава, предполагам, ти ще си този, който ще води преговорите с Радек. А ако той откаже да сътрудничи? Какво ще правиш тогава, Алон?

— Изборът му ще е ограничен, Ейдриън. По един или друг начин Ерих Радек никога повече няма да стъпи във Виена.

Картър върна свидетелските показания на Габриел.

— Това е превъзходен план — каза той. — Но дали вашият министър-председател ще го одобри?

— Сигурен съм, че ще има и такива, които ще са против — отговори Шамрон.

— Лев?

Ари кимна.