Смарагдовозелено

Той постави драматично лапа върху гърдите си.

— Нима си тръгваш? Има още време до утрото...

— О, затваряй си устата, Жулиета! — отвърнах и силно натиснах пръста си върху иглата.

Следващия път, когато си поех въздух, в устата ми имаше част от кърпа. Бързо я изплюх и светнах фенерчето. Беше хавлия за баня, която висеше точно пред лицето ми. Изобщо вграденият гардероб бе претъпкан с дрехи, които висяха в две редици, и ми отне известно време, докато успея да се изправя сред тях.

— Чу ли това? — попита женски глас извън гардероба.

О, не! Моля те, не!

— Какво има, съкровище? — отговори мъжки глас, който звучеше много, много боязливо.

От страх не бях в състояние да помръдна.

— В гардероба свети нещо — скара се женският глас, който звучеше точно обратното на боязливо. Или по-точно казано, звучеше много като моята леля Гленда.

По дяволите! Изключих фенерчето и внимателно се проврях назад, между втората редица с дрехи, докато не усетих шкафа в гърба си.

— Може би...

— Не, Чарлс! — Гласът стана една идея по-властен. — Не съм луда, ако това се опитваш да кажеш.

— Но аз...

— В гардероба светеше нещо и сега, ако обичаш, стани и провери, иначе ще спиш в стаята за шиене. — Шарлот определено бе наследила съскането от Гленда. — Не, почакай! Никъде няма да ходиш! Ако госпожа Лангдън те види там, майка ще ме пита дали нямаме семейна криза, а това би било върхът, защото аз нямам семейна криза не и аз, макар че се ожени за мен само защото баща ти харесва благородническата ми титла.

— Но, Гленда...

— Не можеш да ме заблудиш! Едва преди няколко дни лейди Пресдемиър ми разказа...

Леля Гленда продължи да бълва още хапливи коментари наоколо, или по-точно казано, по достойния й за съжаление съпруг, заради което напълно забрави за светлината в гардероба. За съжаление, също така забрави, че всъщност е посред нощ, и продължи да нарежда в същия стил поне два часа. Докато Чарлс само от време на време издаваше по някое изплашено възклицание. Нищо чудно, че двамата бяха разведени. Ала човек непременно би се запитал как преди това са успели да заченат скъпата малка Шарлот.

По някое време тя най-сетне обвини мъжа си, че я лишава от заслужения й сън, след което матракът изскърца и само няколко минути по-късно се чу похъркване. Е, при проблеми със съня на някои хора им действаше добре топло мляко с мед. Явно при леля Гленда нещата стояха по друг начин.

Проклинайки пралеля Мади и феноменалната й памет, за всеки случай изчаках още половин час, след което внимателно отворих вратата на гардероба. В крайна сметка не можех да пропилея цялото време, с което разполагах, в тази дупка. Дядо сигурно вече умираше от притеснение. В стаята бе малко по-светло, отколкото в гардероба, поне дотолкова, че да различа контурите на мебелите и да не се блъсна някъде.

Възможно най-тихо се прокраднах до вратата и натиснах бравата. Ала точно в този момент леля Гленда подскочи.

— Там има някой! Чарлс!

Не изчаках горкият Чарлс да се събуди или да бъде светната лампата, рязко разтворих вратата и се втурнах с все сили по стълбищната площадка и надолу по стълбището, после през коридора на втория етаж и продължих надолу, без да обръщам внимание на скърцащите стъпала. И аз самата не знаех точно накъде тичам, но имах странното усещане за дежа вю — веднъж вече не бях ли преживяла всичко това?

На първия етаж се сблъсках с фигура, която — след първата стряскаща една десета от секундата — се оказа дядо ми. Той ме сграбчи безмълвно и ме издърпа в библиотеката.

— Защо вдигаш такъв шум? — прошепна той, след като затвори вратата. — И защо закъсня? Окапаха ми краката от чакане пред портрета на прапрапрапрачичо Хю и вече си мислех, че нещо ти се е случило.

— Наистина ми се случи. Благодарение на пралеля Мади се озовах право в спалнята на леля Гленда — казах, останала без дъх. — И се притеснявам, че тя ме видя. Вероятно в момента се обажда в полицията.

Външният вид на Лукас за мен бе малък шок. Той отново изглеждаше като дядото, когото познавах като дете, едва успявах да разпозная в него младия Лукас с намазаната с помада прическа. Въпреки че бе глупаво, очите ми се насълзиха.

Дядо не забеляза. Той подслушваше на вратата.

— Изчакай тук, аз ще отида да проверя. — За миг се обърна към мен и се усмихна. — Ето там има сандвичи, за всеки случай. А ако някой влезе...

— ...аз съм братовчедка ти Хейзъл — довърших изречението.

— ...най-добре се скрий! Отсреща под бюрото.

Но това не се оказа нужно. След малко Лукас се върна. Бях използвала времето, за да си поема въздух, да нагъна един сандвич и да пресметна колко минути ми оставаха до завръщането.

— Не се притеснявай — каза той. — В момента Гленда обвинява Чарлс, че е виновен заради кошмарите, които тя има от сватбата насам. — Той поклати глава. — Не е за вярване, че единственият наследник на знатна фамилия, притежаваща верига хотели, търпи такова нещо! Но както и да е, да забравим за Гленда. — Той се усмихна. — Нека те огледам, внучке. Точно както си те спомням, дори още по-хубава. Какво се е случило с пижамата ти? Приличаш на някой коминочистач.

Махнах с ръка.