Смарагдовозелено

Всъщност въпреки роклята в стил Сиси, нямахме намерение да идваме на партито. След като изхлузихме дрехите от началото на века и напуснахме църквата, продължих да се чувствам ужасно разтреперана от разговора с Люси и Пол. Исках само едно — да се мушна в леглото и да стана от там едва след като цялата история вече е приключила. Или поне (бързо бях отхвърлила варианта с леглото като нереалистичен) да дам възможност на мозъка ми в по-спокойна обстановка да направи някои логически размишления — с бележки и стрелкички по възможност в различни цветове. Сравнението на Пол с високоскоростния влак, който някой караше в мозъците ни, ми се струваше много подходящо. Липсваше ни само точният маршрут.

Но Лесли ми бе изпратила четири есемеса, в които настояваше за присъствието ни на партито. Особено последния звучеше някак си спешен.

По-добре веднага да домъкнете задниците си тук, иначе за нищо не гарантирам.

— Леле, Гуени! — Това беше Гордън Гелдърман, в гащеризон от изкуствена трева. Той се бе втренчил в разголеното ми деколте и изсвири през зъби. — Винаги съм знаел, че под блузата ти има повече от едно обикновено добро сърце!

Завъртях очи. Гордън не можеше да се държи по друг начин, освен гнусно, но трябваше ли и Гидиън да се хили така тъпо?

— Ей, Гордън, я кажи четири пъти един след друг: „Шише с уши на шосе се суши“ — извика Сара.

— Шише съ шуши на шосе се суши, шише се шуши на шоше ше соси, шише ше шуши на шоше със уши, Шише шуши шосе съ суши — изкрещя самоуверено Гордън. — Никакъв проблем за мен! Ей, Гуени, опита ли вече болето? — Той се приведе заговорнически към мен и извика в ухото ми. — Боя се, че не бях единственият, на когото му е хрумнало малко да го... ами... да го овкуси.

За миг в съзнанието ми изникна картината как гостите на партито минават небрежно покрай бюфета, скришом се оглеждат и после един след друг изсипват в болето контрабандно внесени шишета с водка.

— Русо прасе просо пасе, паси просо, русо прасе! Опитай това четири пъти един след друг — викаше Сара и докато отминаваше със залитане, потупа дупето на Гидиън. — Лесли е отзад в зимната градина. Там има караоке. Пак ще се върна там, само да си сипя малко боле. — Зелената дръжка се поклащаше весело над главата й. — Това наистина е най-доброто парти, на което някога съм била.

Гордън се разхили.

— Да, Синтия наистина трябва да ни е благодарна. След тази нощ никой няма да нарича партитата й скучни. Тя е истинска късметлийка! А и от кетъринга доставиха прекалено много зелено ядене. На всички ни бе позволено да се обадим на други приятели. Някои от тях дори не са костюмирани, да не говорим за зелени!

Още веднъж завъртях очи и енергично поведох Гидиън право през танцуващото множество откачалки към зимната градина.

Гордън ни последва.

— Гуени, ще се включиш ли в караокето? Последния път беше най-добрата. Щях да гласувам за теб, ако Кейти не бе изляла вода върху тениската си. Това изглежда страшно секси, така че...

— Млъквай, Гордън! — Канех се да се обърна към него, но в този момент видях Шарлот. Или момиче, което можеше да бъде сбъркано с братовчедка ми, ако не се беше покачило на една маса насред зимната градина и с цяло гърло не крещеше по един микрофон „Paparazzi“ на Лейди Гага.

— Боже мой! — промърмори Гидиън и се хвана за рамката на вратата.

— Готова за мигащите светлини... — пееше Шарлот.

За момент загубих ума и дума. Около масата стояха цяла камара дюдюкащи фенове, защото тя не пееше никак лошо.

Гордън веднага се хвърли между феновете и завика:

— Съблечи се! Съблечи се!

Открих Рафаел и Лесли, която бе очарователна в почти зелената си рокля в стил Грейс Кели и подходящата прическа на вълни, и си проправих път към тях. Гидиън остана на вратата.

— Най-сетне! — извика Лесли и ми се хвърли на врата. — Тя пи от болето и не е на себе си. Още от девет и половина се опитва да разкаже на хората за тайната ложа на граф Сен Жермен и за това, че има пътуващи във времето, които живеят измежду нас. Опитахме всичко, за да я замъкнем вкъщи, но тя е като някоя змиорка и непрекъснато ни се изплъзва.

— Освен това е много по-силна от нас — каза Рафаел, който носеше смешна зелена шапка, но иначе, изглежда, не се забавляваше особено. — Преди малко успях да я завлека почти до входната врата, но тогава тя ми изви ръката и ме заплаши, че ще ми счупи врата.

— А сега държи и микрофон — добави мрачно Лесли.

Взряхме се нагоре към Шарлот, сякаш бе тиктакаща бомба. Вярно, добре опакована тиктакаща бомба.

Каролайн не беше преувеличила: костюмът на фея беше наистина невероятен. Никоя истинска фея не би изглеждала по-красива от братовчедка ми, чиито нежни рамене прелестно се показваха от облак зелен тюл. Бузите й бяха зачервени, очите й блестяха, а косата й се спускаше на сияещи къдрици надолу по гърба чак до перфектно изработените крила, които изглеждаха така, сякаш Шарлот е родена с тях. Нямаше да се учудя, ако всеки момент тя се издигнеше и се понесеше из зимната градина.