Щамът Андромеда

— Не можете да ме уловите. Аз съм само любопитен и нищо повече.

Ливит се подсмихна и продължи изследването. И двамата се чувстваха възбудени и вътрешно сигурни в откритието си. Прегледаха и другите места, където бяха забелязали зеления цвят. И там не грешаха.

Зеленият цвят при тях обаче беше по-различен. От една страна, те бяха по-големи и сякаш светеха. От друга страна, очертанията на петънцата изглеждаха съвсем правилни и закръглени.

— Приличат на малки капчици зелена боя, пръснати във вътрешността на камерата — разсъждаваше Стоун.

— Надявам се, все пак, че не е боя.

— Може да направим анализ — предложи Стоун.

— Да почакаме следващото увеличение.

Стоун се съгласи. Бяха минали вече четири часа, но и двамата не чувстваха умора. Гледаха внимателно. Екраните се замъглиха за момент при смяна на лещите. Когато изображението стана отново на фокус, пред тях се появи вдлъбнатината. При това увеличение неравностите на песъчинката бяха невероятни — като някаква миниатюрна планета с назъбени върхове и дълбоки долини. На Ливит за миг му се стори, че е точно това — малка, съвършена планета, с непокътнат живот. Той тръсна глава, за да отпъди тази мисъл. Невъзможно. Стоун промълви:

— Ако е метеор, изглежда невероятно странно.

— Какво ви тревожи?

— Вижте левия край, ей-там — Стоун посочи към екрана. — Повърхността на песъчинката, ако изобщо е песъчинка, навсякъде е неравна, освен в този ляв край. Там е съвсем гладка.

— Като изкуствена?

Стоун въздъхна:

— Да, като се загледам и на мен ми се струва така. Нека да видим и другите зелени петна.

Ливит нагласи координатите и фокусира камерата. На екраните се появи нов образ. Този път беше увеличението на едно от зелените петна. Границите му се виждаха ясно. Те се оказаха не съвсем гладки, а леко назъбени, почти като колелца на часовников механизъм.

— Дявол да го вземе — промърмори Ливит.

— Не е боя. Много правилно е назъбено.

Всичко се случи пред собствените им очи. За частица от секундата зелената точка се превърна във виолетова и после пак в зелена.

— Видяхте ли?

— Видях. Да не сте сменили светлината?

— Не, нищо не съм пипал.

След малко се повтори същото. Зелено — лъч виолетово — отново зелено.

— Поразително.

— Но това може да е…

И изведнъж, както гледаха, зеленото стана виолетово и не се промени повече. Назъбеността изчезна, петното се увеличи малко, стана съвсем кръгло и пак позеленя.

— То расте — каза Стоун.

Работеха бързо. Спуснаха кинокамерите и заснеха обекта от пет точки, при скорост деветдесет и шест кадри в секунда. Още една камера за забавени снимки фотографира обекта при интервал половин секунда. Ливит спусна още две камери и ги постави под различни ъгли спрямо първоначалната.

В главния контрол и трите екрана показваха от различни ъгли зеленото петно.

— Можем ли да получим още по-голямо увеличение? — попита Стоун.

— Не. Не помните ли, че така решихме — четиристотин и четиридесет да е най-голямото.

Стоун изруга. За да получат по-голямо увеличение, трябваше да отидат в другата стая или да използват електронни микроскопи. Но във всички случаи това щеше да отнеме време.

— Да почнем ли посявката и да се опитаме да изолираме организма? — попита Ливит.

— Да, може.

Ливит върна камерите отново на двадесеткратно увеличение. Сега те видяха, че всъщност местата, които представляваха интерес, бяха четири. Три изолирани зелени петна и вдлъбнатината с песъчинката.

Ливит натисна на командния пулт копчето „Посявка“. От едната страна на стаята се отдели поднос, на който стояха кръгли, покрити с пластмасови плочки чашки на Петри. Във всяка една от тях имаше тънък слой от хранителна среда.

В проекта „Уайлдфайър“ се изплозваха почти всички познати видове хранителни среди. Те представляваха желирана маса, съдържаща различни хранителни вещества, от които бактериите се хранеха и размножаваха. Освен обичайните лабораторни средства, като конски и овчи кръвен агар, шоколадов агар и среда на Сабурад, се използваха и тридесет други диагностични среди, съдържащи различни захари и минерални вещества. Имаше и още четиридисет и три специализирани среди, които включваха и тези за развитие на туберкулозния бацил и на някои редки гъби, както и експериментални среди, обозначени с МЕ997, ME423, ME-A12 и т.н.