Щамът Андромеда

Момичето, което щеше да му асистира, седеше приведено над компютъра. Казваше се Карен Енсън. Тя започна да му обяснява действието му:

— Това е само една от подстанциите на компютъра от първия етаж. Има тридесет такива подстанции. Тридесет души могат да задават задачи едновременно.

Хол кимна. Принципът за икономия на машинното време му бе пределно ясен. Той знаеше, че и двеста души могат да използват един компютър едновременно, защото компютърът беше много бърз — за части от секундата той можеше да изпълнява различни задачи, а хората работеха бавно — за секунди и минути. Един човек не беше достатъчен за един компютър. Беше необходимо време, за да се зададат инструкциите, а в това време компютърът бездействаше. Щом задачата се поставеше, компютрите даваха отговорите почти мигновено. Това означаваше, че ако с компютъра работеше само един човек, машината щеше често да „бездейства“, а когато повече хора му възлагаха операции, неговото време се уплътняваше.

— Ако компютърът е много натоварен, може да почакате секунда-две за отговор, но обикновено отговорът идва веднага. Ние работим по програмата МЕДКОМ. Запознат ли сте с нея? — попита асистентката.

Хол поклати отрицателно глава.

— Това означава анализ на медицински данни. Подавате информацията, машината дава диагноза и препоръчва по-нататъшна терапия или потвърждава диагнозата.

— Сигурно е много удобно.

— Много е бързо. Всички наши лабораторни изследвания се извършват автоматично. Така че ние можем да определим и най-сложна диагноза за няколко минути.

Хол погледна през стъклото двамата пациенти.

— Правено ли им е нещо досега?

— Нищо. На първия етаж започнаха да преливат кръв на Питър Джексън, глюкоза и вода на бебето. Сега водният баланс и на двамата е възстановен, животът им е вън от опасност, но Питър Джексън е в безсъзнание и изглежда анемичен.

— Всякакви изследвания ли правят вашите лаборатории? — попита Хол.

— Всякакви. Даже на надбъбречната жлеза, хормоните и протромбиновото време8. Всички познати медицински изследвания.

— Добре. Да почваме тогава.

Тя включи компютъра.

— Вземете светлинната писалка и започвайте да записвате въпросите. Само леко я докоснете до екрана.

Подаде му малка писалка и натисна бутона за старт. Екранът светна. На него бяха написани всички анализи, които могат да се зададат на машината.

Хол се взря в списъка и посочи с писалката онези, които му бяха необходими: те изчезнаха от екрана. Поръча между петнадесет и двадесет и отстъпи назад.

Екранът остана за момент празен и после се появи следният надпис:

За да се направи анализът — от всеки пациент е необходимо:

20 КУБ.СМ КРЪВ

10 КУБ.СМ ОКСАЛОВОКИСЕЛИННА КРЪВ

12 КУБ.СМ ЛИМОНЕНОКИСЕЛИННА КРЪВ

15 КУБ.СМ УРИНА

— Аз ще взема кръв за анализите — предложи асистентката. — Вие сигурно не сте били по-рано в такава лаборатория.

Хол поклати отрицателно глава.

— Много е просто. Минаваме през тунела, влизаме в костюмите. После тунелът херметически се затваря.

— Така ли? Защо?

— Може да се случи нещо с единия от нас. Например ако костюмът се скъса или както се казва в протокола: „ако се наруши целостта на костюмната повърхност“. В такъв случай някоя бактерия може да попадне по обратен път през тунела до тази стая.

— Значи, херметически се затваряме.

— Да. Диша се от отделна система — виждате ли тънките тръбички, които влизат ей-там? Когато сте облечен с костюма, вие сте изолиран отвсякъде. Няма обаче от какво да се безпокоите. Единственият начин да се пробие костюмът е да се среже със скалпел. Точно затова ръкавиците са с тройна подплата.

Тя му показа как да се пъхне в костюма, той повтори нейните движения и го надяна. Чувстваше се като огромно влечуго с тромава походка, което мъкне своя тунел като дебела опашка зад себе си.

След секунда се чу свистене, костюмът се херметизира. Последва друго свистене и когато въздухът започна да постъпва по специалните тръбички, стана хладно.

Асистентката му подаде инструментите. Докато тя взимаше кръв от вената на детето, Хол насочи вниманието си към Питър Джексън.

Той беше стар и блед — анемия. И много слаб. Първата мисъл на Хол беше — рак. А може би туберколоза, алкохолизъм или друга хроническа болест. Беше в безсъзнание. През главата на Хол бързо преминаха възможните причини: епилепсия, хипогликемичмен шок9, удар.

По-късно Хол разказваше, че се почувствал доста глупаво, когато компютърът му дал изчерпателна диагноза, допълнена от евентуални варианти. Дотогава той не беше оценил достатъчно възможностите му и качеството на неговата програма.

Той погледна кръвното налягане. Беше ниско, 85/50. Пулс — учестен 110. Температура — 36,5. Дишане 30 — достатъчно дълбоко.

Започна да преглежда тялото систематично — от главата. Когато причини на Джексън болка, като натисна тройния нерв при надвеждната дъга, старикът направи гримаса и повдигна ръце сякаш да отблъсне Хол.

Може все пак да не беше в безсъзнание, а в унес. Хол го разтърси.