Щамът Андромеда

Пак преглед от лекар. Сега вземаха проби от всичко: слюнка, епител на устната кухина, кръв, урина, секрет. Този път той се подчини на всички опити, прегледи, въпроси. Умори се и се почувства объркан. Повтарящите се процедури, непознати опити, цветовете на стените, меката изкуствена светлина…

Накрая пак го върнаха при Стоун и другите. Стоун каза:

— Тук ще си починем шест часа, докато направят лабораторните изследвания. Можем да поспим. По този коридор има стаи с вашите имена на вратите. Има и кафене. След пет часа ще се срещнем да обсъдим някои неща. Ясно ли е всичко?

Хол намери стаята, влезе и се учуди на размерите й. Той очакваше, че ще е като купе първа класа, но тя беше много по-голяма и добре мебелирана. Имаше легло, стол, малко бюро и компютър с вграден монитор. Компютърът го заинтригува, но беше страшно уморен. Легна и веднага заспа.

Бъртън не можеше да заспи. Лежеше, гледаше тавана и си мислеше. От главата му не излизаше този град, мъртвите трупове по улиците, съсирената кръв…

Не беше хематолог, но неговата работа също изискваше някои познания за кръвта. Той знаеше, че много бактерии й оказват влияние. Например неговите собствени изследвания в областта на стафилококите показваха, че тези организми произвеждат два ензима, които изменят човешката кръв.

Единият бе така нареченият екзотоксин, който разрушава кожата и разтваря кръвните телца. Другият бе коагулант, който обвива бактерията с протеин, за да я предпази от разрушителното действие на белите кръвни телца.

Значи беше възможно бактериите да изменят кръвта. И то по най-различни начини. Стрептококите отделят ензима стрептокинез, който разтваря съсирена плазма; клостридиите и пневмококите отделят разнообразни хемолизини, които разрушават червените кръвни телца. Маларийните плазмодии и амебите също разрушават червените кръвни телца, като се хранят с тях. Други паразити имат същото действие.

Така че беше напълно възможно.

Но това не можеше да им помогне да разберат как действаха организмитe от „Скууп“.

Опита се да си припомни в каква последователност ставаше съсирването на кръвта. Да, така, наподобяваше стъпаловиден водопад: един ензим се отделя, активизира се, въздейства на друг, той на трети, третият на четвърти, така на дванадесет или тринадесет етапа и накрая кръвта се съсирва.

Останалите подробности си спомняше смътно, промеждутъчните реакции, необходимите ензими, метали, йони, местните фактори. Беше ужасно сложно.

Тръсна глава и се опита да заспи.

Лекарят микробиолог Ливит размишляваше как трябва да се отдели и определи причинителят на болестта. И по-рано беше мислил върху това: всъщност той беше един от инициаторите на групата, един от онези, които разработиха протокола по „Методика за анализ на живота“. Сега обаче, когато трябваше да го приведе в действие, в него възникваха съмнения.

Преди две години, като си бъбреха на чаша кафе, всичко изглеждаше чудесно — приличаше на забавна интелектуална игра, абстрактно изпитание на умствените способности. Но сега, когато заразителят реално съществуваше и причиняваше смърт, вече не беше сигурно дали всички предвидени мерки щяха да бъдат така ефикасни, както те считаха тогава.

Отначало щеше да е лесно — щяха да изследват внимателно капсулата и да анализират всичко. А по-нататък? Ще успеят ли да намерят организъм, който да може да се проучи и опознае?

После трябваше да се опитат да разберат как действа. Вече съществуваше хипотезата, че съсирва кръвта; ако това беше така, те вече имаха откъде да започнат, но ако не беше, щяха да загубят много време.

Дойде му наум примерът с холерата. Векове наред хората знаеха, че холерата е страшна болест, причинява остро стомашно разстройство, организмът може да загуби тридесет литра течност дневно. Въпреки това те не свързваха смъртоносните последици от болестта с разстройството и търсеха някакво средство, което да унищожи бактерията. Чак в днешно време стана известно, че холерата убива именно чрез обезводняване на организма; ако болният успее бързо на навакса загубата на течност, може да преодолее болестта без никакви лекарства или лечение.

Отстрани симптомите, болестта изчезва сама.

Ливит си мислеше за организмите от „Скууп“.

Дали и сега, ако излекуват съсирването на кръвта, болестта ще бъде унищожена? Или може би съсирването на кръвта беше признак на някакво по-страшно разстройство в организма?

Имаше още нещо, което измъчваше съзнанието му още от самото начало на програмата „Уайлдфайър“. Тогава Ливит предупреждаваше, че те може да станат неволни убийци на някаква извънземна форма на живот.