Щамът Андромеда

Правило 48 на Ливит гласеше просто: „Всички учени са слепи!“ Ливит си спомни това правило, когато видя как приеха докладите на Карп и другите учени. Той отново ги прочете и не намери причина да се пренебрегват с лека ръка изследванията на метеоритите. Много от постановките бяха грижливо изпълнени, те бяха аргументирани и убедителни.

И отново си спомни всичко това, когато групата „Уайлдфайър“ започна работа над изследването с название „Вектор Три“. „Вектор Три“ и „Токсин Пет“ бяха здравата теоретична основа на програмата.

Основният проблем, който се разглеждаше във „Вектор Три“, беше: Ако на Земята попадне бактерия и причини непозната болест, откъде може да идва тази бактерия?

След консултации с астрономи и специалисти в областта на еволюцията групата заключи, че източниците могат да бъдат три.

Първият беше най-ясен — организъм от друга планета или галактика, който има някакви предпазни средства, за да устои на разликите в температурите и вакуума в пространството. Без съмнение такива организми съществуваха, като се има предвид известния клас термофилни бактерии, които виреят при високи температури и се размножават с готовност при 700C. Беше известно също, че в египетските пирамиди е бил открит вид бактерии, които са стояли запечатани в продължение на хиляди години. И те се оказаха също жизнеспособни.

Тайната беше в това, че бактериите притежаваха способността да се превръщат в спори и да се обвиват в твърда обвивка от калциеви соли. Тази обвивка позволяваше на организма да противостои на варене, замръзване и даже при нужда на хиляди години глад. Тя обединяваше предимствата на анабиотична камера и космически скафандър.

Без съмнение една бактерия можеше да пропътува през космическото пространство. Възможно ли беше обаче друга планета или галактика да е източникът на зараза за Земята?

Тук отговорът беше — не. Най-вероятният източник беше най-близкият — самата Земя.

Във „Вектор Три“ се казваше, че бактериите са могли да напуснат земната повърхност преди милиарди години, тогава, когато животът едва е започвал да се заражда в океаните и горещите континенти. Още преди появяването на рибите, древните мамути, човекоподобните маймуни. Те бавно са се издигали, докато фактически са попаднали в космическото пространство. Веднъж стигнали дотам, те са можели да се видоизменят, да приемат най-неочаквани форми, дори да се научат да използват направо слънчевата енергия вместо храна. Може би те биха могли направо да превръщат енергията в материя.

Ливит допусна, че горните пластове на атмосферата бяха аналогични с глъбините на морето. И двете среди бяха враждебни, еднакво негостоприемни за живота, но и двете бяха в състояние да го поддържат. Дори в най-дълбоките части на океана, където съдържанието на кислород беше незначително и никога не проникваше светлина, съществуваха множество форми на живот. Защо той тогава да не съществува и в най-отдалечените части на атмосферата? Наистина кислородът беше оскъден, но щом организмите можеха да живеят на няколко километра под повърхността на земята, защо да не живеят и на няколко километра над нея?

И ако там наистина съществуваха организми, и ако те наистина бяха се отделили от горещата повърхност на Земята много преди да се появи човекът, то тогава те бяха непознати за нас. Никаква имунизация, никакво приспособяване към тези бактерии, никакви антитела не можеха да помогнат. Те щяха да бъдат примитивни врагове, опасни за съвременния човек, по същия начин, както и акулата. Тази риба, останала непроменена от милиони години до днес, е била опасна за човека още когато той за пръв път е влязъл в океана.

Третият източник на зараза, третият изследван вектор, беше най-вероятен и най-опасен от всички. Това бяха съвременните микроорганизми, попаднали в космоса от недостатъчно добре стерилизираните космически кораби. Веднъж намерили се там, те щяха да се окажат под въздействието на силна радиация, на безтегловността и други фактори, които можеха да причинят мутагенни въздействия и по този начин да изменят организмите. Така че когато се върнеха отново на Земята, тези бактерии щяха да бъдат неузнаваеми.

Да вземем например една съвсем безобидна бактерия — тази, която причинява шарка или грип — и да я върнем в съвсем друга форма, неочаквана и смъртоносна. От нея може всичко да се очаква. Тя може да предпочете да поразява очната ябълка. Може да вирее отлично в киселинните стомашни секреции, да се размножава в биотоковете на мозъка и да причинява нервно разстройство.

Цялата тази теория за мутантната бактерия изглеждаше на хората от „Уайлдфайър“ съвсем изкуствена и невероятна. Сега това, разбира се, звучи смешно, особено като се има предвид, че именно такъв беше случаят с бактериите от щама „Андромеда“. Но фактът си е факт. Групата упорито пренебрегваше резултатите от своите собствени изследвания — че бактериите могат да се изменят бързо и основно — както и данните от опитите с биологическите спътници в космическото пространство, с които се изпращаха серии земни форми и после се връщаха обратно.