Щамът Андромеда

— Това е някакво безумие — промълви Хол, като прочете текста.

— Ни най-малко — отговори Стоун, — това беше единственият начин да накараме правителството да ни предостави контрола над това оръжие.

— И вие мислите, че аз ще мога да поставя ключа и да го взривя?

— Страхувам се, че нищо не разбирате. Детониращото устройство е напълно автоматично. Ако в лабораторията избухне инфекция и целият пети етаж бъде заразен, след три минути устройството се взривява. Но това ще стане именно ако вие не поставите своя ключ и не отмените тази заповед.

— А, така ли… — изрече тихо Хол.

XI. ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ

Някъде на етажа се разнесе звън. Стоун погледна към часовника на стената. Беше късно. Той започна да излага на участниците в групата тяхната задача, като говореше бързо, крачеше из стаята и ръкомахаше.

— Както ви е известно — подзе Стоун, — намираме се на най-горния етаж на пет етажна сграда. Според протокола ще бъдат необходими около двадесет и четири часа, за да преминем през всички стерилизиращи и обеззаразяващи процедури до най-долния етаж. Ето защо трябва да започнем веднага. Капсулата скоро ще пристигне.

Той натисна едно копче на пулта върху масата. Пред тях блесна екранът на телевизор и те видяха конусовидното тяло на спътника, увито в пластмасова торба, да се спуска бавно надолу. Поддържаха го две механични ръце.

— В централната част на тази кръгла сграда — продължи Стоун — са разположени ескалатори и апаратурата за съобщителните връзки: тръби, кабели и т.н. Капсулата сега е там, но скоро ще бъде поставена в свръхстерилното отделение на най-долния етаж.

Стоун каза по-нататък, че е донесъл още два сюрприза от Пидмонт. На екрана се показа Питър Джексън, на носилка. На двете му ръце бяха поставени системи.

— Това е човекът, оцелял през нощта, същият, който се вижда и на снимките, направени от първия полет на самолета. Сутринта беше още жив.

— А сега какво е състоянието му?

— Още не е ясно — отвърна Стоун. — В безсъзнание е и повръща кръв. Поддържат го със системи, поне докато ние се доберем до най-долния етаж.

Стоун превключи едно копче и на екрана видяха едно малко бебе. То скимтеше, привързано за мъничко легло. Имаше система във вена на главата.

— Този малък приятел също е оцелял снощи — каза Стоун — и ние го докарахме. Не можехме да го оставим, още повече, че беше в действие вече заповед 7–12. Градът сега е разрушен от атомен взрив. Освен това бебето и Джексън са единствените живи ключове към загадката.

След това заради Хол и Ливит, които още не знаеха нищо, Стоун и Бъртън отново разказаха какво бяха видели и научили в Пидмонт. Разправиха за бързата смърт, за странните самоубийства, запушените артерии и съсирената кръв.

Хол слушаше изумен. Ливит седна, като клатеше глава в недоумение.

Когато разказът свърши, Стоун попита:

— Има ли въпроси?

— Не са спешни — отвърна Ливит.

— Тогава да започваме! — нареди Стоун.

Тръгнаха към вратата. На нея имаше надпис с обикновени бели букви: ЗА ВТОРИЯ ЕТАЖ. Този надпис се видя на Хол съвсем незначителен и елементарен. Очакваше нещо повече. Може би непристъпен часовой с автомат или поне караул за проверка на паспорти, но нямаше нищо такова и той забеляза, че никой не носеше нито значки, нито пропуски.

Сподели недоумението си със Стоун.

— Да, така решихме още по-рано. Значките лесно се заразяват и после трудно се стерилизират. Обикновено са от пластмаса и се стопяват при висока температура.

Четиримата минаха през вратата, която се затвори рязко и се херметизира със съскащ звук. Хол се озова в празна стая, облицована с тухли. В нея имаше само един сандък с надпис „Дрехи“. Той съблече комбинезона и го пусна в сандъка. За миг нещо светна, после угасна. Комбинезонът беше изгорен.

След това се обърна назад и видя, че на вратата е написано:

„През тази врата няма изход за първия етаж“

Хол сви рамене. Другите вече минаваха през втората врата, на която пишеше само „ИЗХОД“. Той ги последва и се озова всред облаци пара с особен дъх, напомнящ на хвойна. Не беше трудно да се досети — сигурно ароматизирано дезинфекционно средство. Седна на една пейка да си почине. Парата го обгърна. Сега разбра целта на тази пара. Трябваше да разшири порите и да проникне в дробовете.

Четиримата мъже чакаха, не говореха почти нищо, докато телата им се покриха с пот и после тръгнаха към следващата стая.

— Какво мислиш за всичко това? — обърна се Ливит към Хол.

— Чудесна римска баня — отговори Хол.

В другата стая имаше плитка вана с надпис:

„Потопете само стъпалата“ и душ с надпис: „Не гълтайте разтвора от душа, пазете очите.“ Като че ли искаха да ги сплашат. Хол се опита да определи състава на разтвора по миризмата, но не успя. Все пак водата беше доста плъзгава, значи разтворът бе алкален. Хол попита Ливит.

— Да — отговори той, — това е алфахлорофин при PH 7.76 — и добави, че когато е възможно, киселите и алкалните разтвори се редуват.