Щамът Андромеда

— Стомахът ми — задави се той, — стомахът ми. — Повърна. От устата му излезе тежка червена кървава маса.

— Мистър Джексън…

Човекът обаче не се помръдна. Очите му се затвориха, той лежеше по гръб. За момент Стоун помисли, че е мъртъв, но видя как гърдите му бавно се повдигаха, много бавно, но все пак се повдигаха.

Бъртън слезе по стълбата.

— Кой е този?

— Същият човек от снимките. Помогнете ми да го вдигнем.

— Жив ли е?

— Все още.

— По дяволите — промълви Бъртън.

Използваха лебедката, за да повдигнат безчувственото тяло на Питър Джексън. После отново я спуснаха, за да вдигнат капсулата. Накрая Бъртън и Стоун бавно се качиха по стълбата в хеликоптера.

Те не си махнаха костюмите, а само прикрепиха нова бутилка кислород за още два часа. Трябваше да им стигне до връщането в базата.

Пилотът установи връзка с Вандънбърг, за да може Стоун да говори с майор Манчек.

— Какво намерихте? — попита Манчек.

— Градът е мъртъв. Имаме доказателства за необикновен фактор.

— Внимавайте — предупреди Манчек. — Разговорът става по отворен канал.

— Да, знам. Ще дадете ли заповед 7-12?

— Ще се опитам. Сега ли искате да почвате?

— Да, сега.

— Пидмонт?

— Да.

— Взехте ли капсулата?

— Да.

— Добре тогава — съгласи се Манчек. — Ще дам заповед.

VIII. ЗАПОВЕД 7–12

Последното средство от програмата „Уайлдфайър“, което трябваше да влезе в действие в случай на извънредни биологични обстоятелства, беше заповед 7–12. Според нея на мястото на контакта с извънземните организми трябваше веднага да се извърши термоядрен взрив с ограничен радиус на действие. Кодът на заповедта беше „Огън“, тъй като фактически задачата на бомбата беше да изгори всичко, за да не може инфекцията да се разпространява.

Операция „Огън“ беше съгласувана едва след дълги дебати между различни ведомства — канцеларията на президента, Държавния департамент, Министерството на отбраната, Комисията по ядрена енергия. Комисията и без това беше недоволна, че предоставиха ядреното устройство на лабораторията „Уайлдфайър“. Сега не желаеше да приеме тази операция. Държавният департамент и Министерството на отбраната смятаха, че всеки надземен ядрен взрив ще причини сериозни международни усложнения.

Накрая президентът се съгласи, само настоя той да има последната дума за взрива. Това не хареса на Стоун, но беше принуден да приеме. Върху президента също бе оказан силен натиск и чак след дълги разисквания се стигна до този компромис. Не можеше да се пренебрегне и докладът на Хъдзъновия институт.

На него беше възложено да изучи възможните последствия от операцията „Огън“. Според доклада на института съществуваха четири принципни случая, в които президентът можеше да бъде изправен пред необходимостта да даде заповед за началото на операцията „Огън“. По степен на сериозност те бяха, както следва:

1. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в ненаселена територия на Съединените щати. Унищожението ще предизвика слабо местно недоволство и малки човешки загуби. Руснаците могат да бъдат неофициално осведомени за причините за нарушаването на договора от 1963 година за забрана на надземните ядрени опити.

2. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в голям град (например Чикаго). Ще бъдат унищожени огромна площ и голяма част от населението. Огромни последствия за страната, сериозни международни усложнения.

3. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в главен град на необвързана страна (например Делхи). Операцията ще означава американска намеса с използване на ядрено оръжие за предпазване от разпространението на заразата. Сценарият съдържаше седемнадесет варианта на възможните последствия за съветско-американските отношения след разрушаването на Делхи. Дванадесет от тях водеха до термоядрена война.

4. Спътник или пилотиран космически кораба, приземил се в голям град на СССР (например Волгоград). Тази операция ще изисква САЩ да информират СССР за случилото се и да посъветват руснаците сами да взривят града. Тук сценарият предполагаше шест възможни последствия за американо-съветските отношения — и всичките водеха до термоядрена война. Ето защо институтът съветваше, в случай че приземяването станеше в СССР или в някоя от социалистическите страни, САЩ да не информира СССР за случилото се, тъй като бедствието щеше да отнеме живота на два до пет милиона души, а при термоядрени удари и контраудари щяха да загинат повече от двеста и петдесет милиона.

Като резултат от доклада на Хъдзъновия институт, президентът и неговите съветници решиха, че отговорността и контролът над операцията „Огън“ трябва да паднат върху политиците, а не върху учените. Окончателните последици от решението на президента, тогава още, разбира се, не можеха да предскажат.

Вашингтон взе решение един час след позвъняването на Манчек. Причините за това решение никога не станаха ясни, но крайният резултат беше налице: