Сфера

— Насам — поведе ги отново Бет. — Всъщност, всичко започна от хладилника. Едно е да складираш храна на изпитателен кораб, който ще бъде отправен автоматично към някоя черна дупка. Но да зареждаш хладилника — кому е нужно това? Едва в този момент си помислих, че на кораба може да има екипаж.

Влязоха в къс тунел със стъклени стени. Над главите им грееха приглушени синкави светлини.

— Ултравиолетово облъчване — поясни Бет. — Не зная с каква цел.

— Дезинфекция?

— Може би.

— Или са искали да си поддържат тена — предположи Хари. — И да трупат повечко витамин Д.

Излязоха в просторна стая, която не приличаше на нищо, което Норман беше виждал досега. Подът блестеше със същото ултравиолетово сияние, както коридора. В стените бяха монтирани широки стъклени тръби. Вътре във всяка тръба се виждаше сребрист матрак. Всички тръби бяха празни.

— Ето там — рече им Бет. Надникнаха през стената на посочената стъклена тръба. Голата жена вътре някога сигурно е била необичайно красива. Все още можеха да се различат чертите на лицето й. Кожата й беше потъмняла и набръчкана, а тялото й сгърчено.

— Мумификация? — попита Хари.

Бет кимна.

— Доколкото мога да преценя. Не съм отваряла капака, опасявам се от инфекция.

— За какво е служила тази стая? — запита Хари и се огледа.

— Вероятно това е нещо като хибернационна камера. Всяка една от тръбите е свързана с живото-обезпечаваща система — електричество, вентилация, отоплителна инсталация — всичко е в съседното отделение.

— Двадесет тръби — преброи на глас Хари.

— И двадесет спални помещения — рече Норман.

— Но къде са всички?

Бет поклати глава.

— Не зная.

— Нима само тази жена е останала?

— Така изглежда. Не открих и следа от другите.

— Чудя се, от какво ли са измрели — рече Хари.

— Ходи ли при сферата? — обърна се Норман към Бет.

— Не. Защо?

— Само питам.

— Чудиш се, дали екипажът не е загинал след като са прибрали сферата?

— Нещо такова.

— Не смятам, че сферата е опасна, или агресивна по какъвто и да било начин — рече Бет. — Възможно е членовете на екипажа да са загинали при аварийна ситуация, възникнала по време на полета. Тази жена, например, е така добре запазена, че започвам да се питам, дали не е била облъчена с голяма доза радиация. Известно е, че около черните дупки има огромно по сила радиационно поле.

— Мислиш, че екипажът е загинал по време на преминаването през черната дупка, а сферата е била прибрана автоматично на борда на кораба?

— Възможно е.

— Била е доста красива — рече Хари, който надзърташе през стъклото. — Божичко, вестникарите ще се побъркат от тази история. Гола, мумифицирана секси мацка от бъдещето. Очаквайте нашия репортаж.

— Доста е височка — отбеляза Норман. — Трябва да е над шест фута.

— Космическата амазонка — примлясна Хари. — С големи цици.

— Хайде стига — сряза го Бет.

— Какво има — да не се обиди се по женска линия? — учуди се Хари.

— Коментарите ви са абсолютно излишни.

— Знаеш ли, Бет, — погледна я Хари, — ами тя прилича на теб.

Бет сбърчи вежди.

— Сериозно. Разглеждала ли си я?

— Не ставай смешен.

Норман доближи тръбата и погледна през стената, като засенчи с ръка отраженията на ултравиолетовите лампи. Мумифицираната жена наистина приличаше на Бет, в това нямаше ни най-малко съмнение.

— Той е прав — кимна Норман.

— Може би това си ти, от бъдещето — предположи Хари.

— Не, тази жена е едва на двадесет.

— Може да ти е внучка.

— Изключено — рече Бет.

— Знае ли човек — мърмореше си Хари. — Дженифер прилича ли на теб?

— Никак. Сега е в онази възраст, когато не прилича и на жена. Аз също, между впрочем.

Норман беше поразен от убеждението, с което Бет отричаше всякаква прилика с мумифицираната жена.

— Бет, — заговори той, — какво според теб се е случило тук? И защо само тази жена е останала?

— Мисля, че тя е била много важна за експедицията — отвърна Бет. — Може би е била командир, или заместник-командир. Останалите са били мъже. Направили са някоя глупост — не зная точно, нещо, което тя ги е предупреждавала да не правят — и в резултат са измрели всичките. Тя единствена е останала жива. И е насочила кораба към Земята. Но с нея се е случило нещо… нещо непоправимо и тя е умряла.

— И какво е то?

— Не зная. Нещо ужасно.

Невероятно, помисли си Норман. За първи път му хрумна, че това помещение — дори целият кораб — прилича на един огромен тест на Роршах. Или по-скоро на ТСА. Тестът за свободно асоцииране беше вид психологическо изследване, в основата на което лежаха от серия неясни по характер рисунки. Субектите трябваше да обяснят, какво според тях се случва на тези рисунки. Естествено, тъй като рисунките нямаха никакво съдържание, разказите бяха изцяло плод на въображението на изследваните субекти. Тези разкази даваха значително повече информация за субектите, отколкото за използваните рисунки.

Ето че и Бет им бе разкрила своите фантазии за новооткритото помещение — за жената, която командвала експедицията, за мъжете, които отказали да я слушат, за това как те умрели, а тя единствена оцеляла.

Но в този разказ нямаше нищо за кораба. Единствената информация, касаеше самата Бет.