Сфера

— Дай му време, Хал, моля те.

Най-сетне дойде и отговорът:

ДА = 0004212232 2322124000 = .АД

— Хъм-хъм. Той си мисли, че му показваме огледални изображения.

— Глупаво — отбеляза Барнс. — Знаех си аз.

— И какво ще правим сега?

— Да опитаме с някой по-сложен израз — предложи Хари. — Така ще му подадем повече информация за обработване.

Той написа:

0004212232 = 0004212232, ДА. = ДА.

0004212232 = ДА.

— Силогизъм. Много добре — похвали го Тед.

— Какво? — попита Барнс.

— Логическо предположение — обясни Тед.

Отговорът светна на екрана:

,=,

— Какво, по дяволите, е това? — викна Барнс.

Хари се усмихна.

— Мисля, че той си играе с нас.

— Играе си с нас? Ти наричаш това игра?

— Да — кимна Хари.

— Всъщност, искаш да кажеш, че ни изпитва — изучава поведението ни в стресова ситуация — Барнс присви очи. — Той само се преструва на глупав.

— Може би проверява колко сме интелигентни — рече Тед. — Нищо чудно той да ни мисли за глупави, Хал.

— Не ставай смешен — отвърна Барнс.

— Не — спря ги Хари. — Той се държи като дете, защото иска да бъдем приятели. А когато децата се сприятелят, те си играят. Да опитаме да го заиграем.

Хари седна пред клавиатурата и написа:

= = =

Отговорът дойде незабавно:

,,,

— Хитро — похвали го Хари. — Това момче има акъл.

Той написа бързо:

=,=

Отговорът беше:

7 & 7

— Забавляваш се, нали? — ядоса се Барнс. — Защото въобще не разбирам какво, по дяволите, правиш.

— Той ме разбира чудесно — отбеляза Хари.

— Радвам се, че все някой те разбира.

Хари написа:

РрР

Отговорът беше:

ЗДРАВЕЙ. = 00032125252632

— Добре — рече Хари. — Взе да му доскучава. Играта свърши. Да преминем на чист английски.

Той написа:

ДА.

Отговорът беше:

0004212232

Хари написа:

ЗДРАВЕЙ.

След кратка пауза, на екрана се изписа:

РАДВАМ СЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ВАС. УДОВОЛСТВИЕТО Е ИЗЦЯЛО МОЕ, УВЕРЯВАМ ВИ.

В каютата цареше гробно мълчание. Никой не проговори.

— Добре — накрая се обади Барнс. — Да се захващаме за работа.

— Колко е възпитан — възхити се Тед. — И дружелюбен.

— Ако не е преструвка.

— Защо пък да се преструва?

— Не бъди наивен — каза Барнс.

Норман също се беше втренчил в редовете на екрана, но мислите му витаеха другаде. Изненадан бе от изразените в посланието чувства. Означаваше ли това, че извънземното е способно на емоции? Най-вероятно не. Надутият и леко демодиран израз навеждаше на мисълта за възприет отвън тон — Джери говореше като герой от исторически романс.

— Е, дами и господа, — обърна се към тях Хари, — за пръв път в човешката история вие сте в пряка връзка с извънземен. Какво бихте желали да го попитате?

— Името — напомни Барнс.

— Стига с това име, Хал.

— Има далеч по-важни въпроси от името — отбеляза Тед.

— Не разбирам, защо да не го попитаме за…

На екрана блесна:

ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО ХЕЧО ИН МЕХИКО?

— Божичко, откъде е взел това?

— Може би на кораба има прибори, произведени в Мексико?

— Като какво например?

— Чипове, може би.

ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?

— Тоя хич не чака да му отговорим.

— Защо да е тоя? — попита Бет.

— Стига, Бет.

— Може би Джери е съкратено от Джералдин.

— Не сега, Бет.

ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?

— Отговори му — рече Барнс.

ДА НИЕ СМЕ. КОЙ СИ ТИ?

Продължителна пауза, сетне:

НИЕ СМЕ.

— Ние сме какво? — попита Барнс, загледан в екрана.

— Хал, успокой се.

През това време Хари написа:

НИЕ СМЕ СЪЩЕСТВАТА ОТ САЩ. КОЙ СИ ТИ?

СЪЩЕСТВА = СЪЩЕСТВО?

— Лоша работа — поклати глава Тед. — Как ще го научим на множествено число?

Хари написа:

НЕ.

ВИЕ СТЕ МНОГО СЪЩЕСТВО?

— Разбирам накъде бие. Той мисли, че сме множество части на едно цяло.

— Е, обясни му де.

НЕ. НИЕ СМЕ МНОГО ОТДЕЛНИ СЪЩЕСТВА.

— Я повтори пак — рече Бет.

РАЗБИРАМ. ИМА ЛИ КОНТРОЛНО СЪЩЕСТВО?

Тед избухна в смях.

— Я виж, какво пита!

— Ами какво пита — мърмореше Хари. — Казва ни „отведете ме при вашия водач“. Пита кой дърпа конците.

— Аз дърпам конците — наду се Барнс. — Кажи му го.

Хари написа:

ДА. КОНТРОЛНОТО СЪЩЕСТВО Е КАПИТАН ХАРАЛД БАРНС.

РАЗБИРАМ.

— Името ми е с „о“ — сопна се Барнс. — Харолд, с „о“.

— Искаш ли да го напиша отново?

— Няма значение. Само го попитай, кой е той.

КОЙ СИ ТИ?

АЗ СЪМ ЕДИН.

— Добре — кимна Барнс. — Значи е само един. Попитай го откъде идва.

ОТКЪДЕ ИДВАШ?

АЗ СЪМ ОТ ЕДНО МЯСТО.

— Попитай за името — продължи Барнс. — Името, на това място.

— Хал, името само ще ни обърка.

— Трябва да разберем, откъде идва този тип!

КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?

АЗ СЪМ ТУК.

— Това го знаем. Питай пак.

КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ПРОИЗХОЖДАШ?

— И това ако е граматически правилно — поклати глава Тед. — Голям смях ще падне, като публикуват разговора.

— Ще го редактираме, преди да бъде публикуван — каза Барнс.

— Нямате право — възмути се Тед. — Да се затрива безценна научна информация!

— Правим го непрестанно. Как го наричаха вашите колеги? „Масажиране на информацията“?

Хари отново затрака по клавиатурата.

КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?

ПРОИЗХОЖДАМ ОТ ОСЪЗНАВАНЕТО.

— Осъзнаването? Това планета ли е, или какво?

КЪДЕ Е ОСЪЗНАВАНЕТО?

ОСЪЗНАВАНЕТО Е.

— Той ни се подиграва — каза Барнс.

— Нека аз да опитам — предложи Тед.

Хари се отдръпна и Тед написа:

ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?

ДА. ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?

ДА, написа Тед.