Сфера

1 2 3 4 5 612 711 8 9 0

tab Q W E R13 T5 Y4 U10 I O P

caps A S D14 F6 G1 H3 J9 K L ;

shift Z X C15 V7 B2 N8 M , . ?

— И така продължават по спиралата навън, М е шестнадесет, К — седемнадесет и прочие. Ето как в края на краищата разшифровах посланието.

— И какво е посланието, Хари?

Хари ги погледна нерешително.

— Трябва да ви предупредя. Доста е странно.

— Какво искаш да кажеш — странно?

Хари откъсна листче от бележника си и им го подаде. Норман пръв прочете посланието, изписано в четливи, печатни букви:

ЗДРАВЕЙТЕ. КАК СТЕ? АЗ СЪМ ДОБРЕ. КАК СЕ КАЗВАТЕ. АЗ СЕ КАЗВАМ ДЖЕРИ.

ПЪРВИЯТ РАЗГОВОР

— Така — рече накрая Тед. — Да си призная, не това очаквах.

— Изглежда ми съвсем детинско — подхвърли Бет. — Като от някой буквар за първолаци.

— Точно на това ми прилича.

— Може би превода ти е погрешен — каза Барнс.

— Сигурен съм, че не е — защити се Хари.

— Е, тогава този извънземен говори като идиот — отвърна Барнс.

— Съмнявам се да е такъв — отбеляза Тед.

— Естествено ще се съмняваш — ядоса се Барнс. — Един тъп извънземен би подложил на съмнение твоята теория. И все пак, това е възможно, нали? Глупав извънземен. Сигурно и такива има.

— Не мога да повярвам, — възрази Тед, — че същество, което управлява такава съвършена техника е глупаво.

— Значи не си забелязал тъпанарите, дето се носят със суперколи по нашите пътища — сряза го Барнс. — Божичко, след всичките тези мъки: „Как си? Аз съм добре.“ Майчице мила!

— Не мисля, че посланието говори за недостиг на интелигентност, Хал — упрекна го Норман.

— В никакъв случай — подкрепи го Хари. — Всъщност, то е доста умно.

— Слушам ви — рече Барнс.

— Съдържанието му на пръв поглед наистина изглежда детинско — поде Хари. — Но като се замислим, то е доста логично. Прости и ясни думи, дружелюбни и незаплашителни. Необходим е доста здрав разум за да се състави подобно послание. Струва ми се, че той се обръща към нас по начина, по който ние бихме заговорили едно куче. Нали знаете, протягаш ръка, даваш му да те подуши, да свикне с теб.

— Искаш да кажеш, че се отнася с нас като с едно куче? — вдигна вежди Барнс.

Барнс е затънал до гуша в тревогите си, помисли си Норман. Раздразнителен е, защото е уплашен, чувства се не на мястото си. Или може би смята, че превишава правата си.

— Не, Хал — отвърна Тед. — Той започва от най-ниското ниво.

— Е, че е ниско, няма съмнение — съгласи се Барнс. — Божичко, свързваме се с някакво същество от космоса и то заявява, че името му е Джери!

— Да не бързаме със заключенията, Хал.

— Може би си има и фамилия — продължаваше обнадежден Барнс. — Представяте ли си, как ще докладвам в щаба на командването, че член на контактната група е загинал на дълбочинната станция, за да се срещнем с някакво извънземно, на име Джери. Всичко друго, но не и това. Не и Джери — оплакваше се Барнс. — Можем ли да го попитаме?

— Какво да го попитаме? — рече Хари.

— За фамилията.

— Мисля, че сега е по-важно да поговорим за други… — започна Тед.

— Искам да знам пълното му име — настояваше Барнс. — За доклада.

— Правилно — кимна Тед. — Трите имена, чин и сериен номер.

— Първото, което трябва да проверим, — прекъсна ги Хари, — е, дали въобще ще разговаря с нас. Да му подадем отново първата група числа.

Той написа:

00032125252632

Отговорът дойде почти незабавно:

00032125252632

— Добре — кимна Хари. — Джери ни слуша.

Той нанесе няколко бележки на листа и написа нова поредица от числа:

0002921 301321 06131821081422322

— Какво му каза? — запита Бет.

— „Ние сме приятели“ — отвърна Хари.

— Остави приятелствата — намеси се Барнс. — Питай за името.

— Чакай малко. Всяко нещо с времето си.

— Може и да няма фамилия, знаеш ли — подхвърли Тед.

— Откъде да знаем със сигурност, — чудеше се Барнс, — дали името му наистина е Джери?

В този миг дойде отговорът:

0004212232

— Той каза „да“.

— Да, какво? — рече Барнс.

— Само „да“. Да видим, дали ще се съгласи да преминем на букви. По-лесно ще е, отколкото тези цифрени кодове.

— И как ще го накараш да използва букви?

— Ще му покажем, че те имат същия смисъл — обясни Хари.

Той написа:

00032125252632 = ЗДРАВЕЙ

След кратка пауза на екрана блесна:

00032125252632 = ЗДРАВЕЙ

— Май не схвана смисъла — рече Тед.

— Не, не ми изглежда така. Ще опитаме с друга комбинация.

Той написа:

0004212232 = ДА

— Определено не разбира за какво говорим — отбеляза Тед.

— А аз си мислех, че е много умен — каза Барнс.

— Дай му поне малко време — укори го Тед. — В края на краищата, той говори на нашия език, а не обратното.

— Не обратното — повтори замислено Хари. — Добра идея. Да опитаме по обратния начин и да видим, дали ще си направи извода.

Хари написа:

0004212232 = ДА. ДА = 0004212232

Този път настъпи продължителна пауза и всички следяха напрегнато екрана. Но нищо не се случваше.

— Мисли ли?

— Кой знае какво прави?

— Защо не отговаря?