Сфера

21 21 08 03 00 25 26 10 03 08

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

32 18 21 26 03--21 04 26 32 04

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

29 22 32 29--30--13--21 04 26 16

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

03 03 29--03--30--05--18--22 25 37

¦ ¦ ¦ ¦

30 30--13--13--04--32--03--21---25 21

¦ ¦

05---18---22---04--26---10--13--08--30---16

— Сега по-ясно ли е?

Норман сбърчи чело.

— Виж, съвсем същото е — настояваше Хари. Виждаш ли? От центъра навън. Нула-нула-нула-три-двадесет и едно — двадесет и пет — двадесет и пет… То изобразява спирала, която се разширява от центъра навън.

— То?

— Може би изразява съжаленията си за онова, което сполетя Едмъндс — рече Хари.

— Защо го каза? — попита го Норман и впери поглед в него.

— Защото то очевидно се опитва да общува с нас — отвърна Хари. — Чрез най-различни способи.

— Кой е то?

— То, — обясни Хари, — може да не е кой.

Екранът се изчисти и след това се появи ново изображение. Този път цифрите бяха подредени кръгообразно, отново под формата на спирала.

— Ето — посочи Хари. — Съвсем ясно е.

— А откъде идва?

— Очевидно от кораба.

— Но ние не сме свързани с кораба. Как тогава включва компютъра и отпечатва това?

— Не знаем.

— Ами не трябва ли да знаем? — намеси се Бет.

— Не е необходимо — отбеляза Тед.

— Тогава защо да не опитаме да разберем?

— Няма смисъл. Виждаш ли, ако науката е достатъчно напреднала, за наивния наблюдател тя би изглеждала като магия. В това няма съмнение. Да вземем за пример някой от известните учени на миналото — Аристотел, Леонардо да Винчи, дори Исак Нютон. Покажете им най-обикновен цветен телевизор „Сони“ и те ще побягнат с писъци, убедени че става дума за магьосничество. Никой от тях няма да разбере какво вижда пред себе си.

— По-важното е, — добави Тед, — че няма никакъв начин да му обясним. Или поне това няма да е никак лесно. С други думи, Исак Нютон не би могъл да осмисли принципа на телевизията, ако преди това не е изучавал физика в продължение на няколко години. Необходимо ще му е да изучи всички предхождащи закономерности и открития — електромагнетизма, физиката на вълните и микрочастиците. Всички тези понятия ще са съвършено нови за него — един нов възглед за природата. А през това време телевизията ще си остава магия. Докато за нас е ежедневие. Тя е само телевизия и нищо повече.

— Искаш да кажеш, че се намираме в положението на Исак Нютон?

Тед сви рамене.

— Получаваме съобщение без да разбираме по какъв начин достига до нас.

— И не би трябвало да си дадем труда да узнаем.

— Струва ми се, — отвърна Тед, — най-добре да приемем, че не ще бъдем в състояние да разберем този начин.

Норман остана изненадан от увлечението, с което те се впуснаха в спора, забравяйки трагедията, на която преди малко са били свидетели. Те са интелектуалци, помисли си той, и за тях интелектуализирането е един вид защита. Спорове. Идеи. Абстракции. Концепции. Все начини да се скриеш от страха и тъгата, от усещането, че си попаднал в клопка. Норман разбираше добре чувствата им — той също не би имал нищо против да се отърве от собствените си опасения.

Хари разглеждаше намръщено спиралното изображение.

— Може и да не разберем как, но съвсем очевидно е какво то се опитва да направи. Търси начини да се свърже с нас чрез различни изображения. Фактът, че използва спиралата може би е от съществено значение. Може би смята, че ние мислим в спирали. Или пишем в спирали.

— Така е — съгласи се Бет. — Наистина, кой би могъл да каже що за странни същества сме ние?

— Ако наистина се опитва да се свърже с нас, — запита Тед, — защо и ние да не потърсим връзка с него?

— Добро предложение! — Хари щракна с пръсти. След това се наведе над клавиатурата. — Първата стъпка е ясна — заяви той. — Ще изпратим обратно оригиналното послание. Ще започнем с първата група числа, за начало ще вземем двете нули.

— Бих искал да подчертая, — каза Тед, — че предложението да осъществим контакт с извънземните принадлежи на мен.

— За всички ни е ясно, Тед — кимна Барнс.

— Хари? — попита Тед.

— Да, Тед — отвърна Хари. — Не се безпокой, идеята е твоя.

Той седна пред компютъра и написа:

00032125252632

Цифрите излизаха една по една на екрана. Настъпи пауза. Всички се заслушаха напрегнато в бръмченето на въздушните вентилатори и в далечния тътен на дизеловия агрегат. И не откъсваха очи от екрана.

Нищо не се случи.

Внезапно екранът побледня и се появи нова поредица от цифри.

0001132121051808012232

Норман почувства как космите по гърба му настръхват.