Сфера

Нищо повече от серия числа върху монитора и въпреки това го побиха тръпки. Застанала близо до него, Тина потрепери.

— Той ни отговори.

— Невероятно — изрече Тед.

— Сега ще пробвам с втората група — предложи Хари. Изглеждаше съвсем спокоен, но въпреки това пръстите му не оцелваха нужните клавиши. Необходимо му беше известно време, за да напише:

032629

Отговорът дойде незабавно:

0015260805180810213

— Добре — рече Хари, — изглежда, че вече разполагаме с канал за връзка.

— Да — съгласи се Бет. — Жалко само, че не разбираме какво си казваме.

— Предполагам, че то знае какво казва — подхвърли Тед. — Само ние действаме слепешката.

— Да го помолим да ни обясни.

— Кое е това то, за което непрестанно говорите? — намеси се ядосано Барнс.

Хари въздъхна и нагласи очилата си на носа.

— Мисля, че в това няма никакво съмнение. То, — обясни Хари, — е нещо, което доскоро е обитавало сферата, а сега се намира на свобода. За него говорим.

ЧУДОВИЩЕТО

ТРЕВОГА

Норман се пробуди от мигащите алармени светлини и воя на сирените. Изтърколи се от койката, нахлузи обувките и подгряващия елек и се хвърли към вратата, където се сблъска с Бет. Сирени виеха навсякъде в станцията.

— Какво става? — извика той.

— Не зная!

Лицето й беше бледо и уплашено. Норман се промуши край нея. В цилиндър Б, сред плетеницата от тръби и пултове мигаше предупредителен надпис: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА. Огледа се за Тини Флетчър, но не се виждаше никъде.

Изтича обратно в цилиндър В, като по пътя срещна отново Бет.

— Научи ли нещо? — извика му тя.

— Живото-обезпечаващата система! Къде е Флетчър? Къде е Барнс?

— Не зная! Търся ги!

— Няма никой в Б! — викна й той, докато се катереше по стълбичката към цилиндър Г. Тина и Флетчър бяха там и тракаха трескаво по пултовете. Няколко черни металически капака бяха отместени встрани и зад тях се виждаха кабели и платки с чипове. В отсека мигаха червени светлини.

На всички монитори блестяха надписи: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА.

— Какво става? — извика Норман.

Флетчър му махна с ръка да се разкара.

— Кажи ми!

Той се завъртя и едва сега забеляза седналия в ъгъла Хари, със застинало като на зомби лице, опрял на коляно бележник и молив. Изглеждаше, сякаш не забелязва сирените и мигащите светлини, хвърлящи отблясъци по лицето му.

— Хари!

Хари не отговори и Норман се обърна към двете жени.

— За Бога, ще ми кажете ли какво става? — настоя той.

В този момент сирените замлъкнаха. Всички екрани угаснаха. Настъпи тишина, само някъде отдалеч се чуваше тиха класическа музика.

— Съжалявам за това — рече Тина.

— Фалшива тревога — промърмори Флетчър.

— Исусе Христе — възкликна Норман и се отпусна в едно кресло. После пое дълбоко въздух.

— Заспал ли беше?

Той кимна.

— Съжалявам. Включи се от само себе си.

— Исусе Христе.

— Следващия път, когато се случи, провери персоналния си индикатор — посъветва го Флетчър и посочи окачения на гърдите й индикатор. — Това е първото нещо, което трябва да направиш. Нали виждаш, всички индикатори не показват отклонения.

— Божичко мили!

— Успокой се, Норман — намеси се Хари. — Лош признак е да се побърка психиатъра.

— Аз съм психолог.

— Все същото.

— Нашата компютърна аларма разполага с множество периферни датчици, доктор Норман — рече Тина. — Случва се понякога да се задейства сама. Нищо не можем да направим.

Норман кимна и пое към кухненския отсек в цилиндър Д. За закуска, Роуз беше направила ягодов сладкиш, но никой не беше си взимал след инцидента с Едмъндс. Норман беше сигурен, че сладкишът ще бъде непокътнат, но се ядоса, след като не можа да го открие. Отваряше едно по едно шкафчетата и после хлопваше вратите. Накрая ритна вратата на хладилника.

Успокой се, рече си той. Това беше само една фалшива тревога.

Но все не можеше да се освободи от усещането, че е попаднал в клопка, заклещен в някакви чудовищни железни дробове, докато всичко наоколо бавно се разпада. Най-неприятния момент бе съвещанието с Барнс, след като бяха изпратили тялото на Едмъндс към повърхността.

На Барнс му бе хрумнало, че е настъпил моментът да държи малка реч. Да ги ободри и окуражи.

— Знам, че всички сте подтиснати заради смъртта на Едмъндс, — поде той, — но това, което я сполетя се дължеше на нещастен случай. Вероятно грешката й беше, че реши да излезе навън сред медузите. Каквото и да е, нещастните случаи под водата не са рядко срещано явление, а особено при подобни дълбочинни изследвания.

Заслушан внимателно, Норман си мислеше: Барнс се готви за доклада. За обясненията пред началството.