Сфера

НФЖ ГРУПА ПСИХОЛОЗИ: ИЗБОР ПО НАУЧНА СТЕПЕН

1. Джон Ф. Томпсън, Университет Йейл — одобрен

2. Уилям Л. Харц, Университет Бъркли — одобрен

3. Джереми Уайт, Тексаски университет — одобрен (неуредено досие)

4. Норман Джонсън, Университет Сан Диего — отхвърлен (поради възраст)

Познаваше ги всичките. Бил Харц от Бъркли беше сериозно болен, говореше се за рак. Джереми Уайт бе прекарал част от Виетнамската война в Ханой и едва ли някога щеше да се сдобие с чисто досие.

Оставаше само Норман.

Едва сега разбра защо бе пристигнал последен. И защо бяха необходими онези специални изследвания. Почувства как в него се надига гняв срещу Барнс, срещу цялата система, която го бе довела тук долу, независимо от възрастта му, без да я е грижа за неговата безопасност. На петдесет и три, Норман Джонсън нямаше работа на хиляда фута дълбочина, в изкуствено поддържана среда, под високо налягане — и военните го знаеха.

Гневът му продължи да расте. Искаше му се да се изкачи по стълбите, да намери Барнс и да му изкрещи всичко, което мисли за него. Това гадно лъжливо копеле…

Той стисна с всичка сила облегалката на креслото и си спомни какво бе казал преди малко на Бет. Всички те бяха безсилни срещу развоя на събитията. Ще каже на Барнс всичко, което мисли за него, обеща си, че ще го стори, но едва когато се върнат на повърхността. Но дотогава нямаше никакъв смисъл да създава неприятности.

Той поклати глава и изруга.

След това изключи пулта.

Минаваха часове. Хари все още не беше излязъл от сферата.

Тина най-сетне приключи с обещаната компютърна интензификация на видеоизображението, чрез която се надяваха да надникнат вътре в сферата.

— За съжаление, — заяви тя, — в станцията разполагаме с ограничени възможности за компютърна обработка. Ако имах кабелна връзка с повърхността, щях да получа далеч по-интересни резултати, но сега… — тя сви рамене.

Показа им серия от уголемени застинали кадри на отворената сфера, които се сменяха с интервал една секунда. Качеството беше лошо, с множество смущения в картината.

— Единствената вътрешна структура, която може да се различи в тъмнината, — каза Тина сочейки отворената врата, — са тези множествени източници на светлина. С движението на кадъра се вижда, че източниците променят местата си.

— Сякаш сферата е изпълнена със светулки — отбеляза Бет.

— Само че тези светлини са по-неясни и не премигват. Многобройни са и създават впечатлението, че се движат заедно, като на рояк…

— Рояк от светулки?

— Нещо подобно — записът свърши. Екранът угасна.

— Това ли е всичко? — попита Тед.

— Опасявам се, че да, доктор Филдинг.

— Бедният Хари — промърмори с печален глас Тед.

От всички членове на групата, Тед най-видимо скърбеше за Хари. Не откъсваше очи от затворената сфера на монитора и си повтаряше: „Как го е направил?“ А сетне добавяше: „Надявам се, че с него всичко е наред.“

Толкова често повтаряше тези думи, че накрая Бет му каза:

— Мисля, че всички знаем какво чувстваш, Тед.

— Сериозно съм загрижен за него.

— Аз също. Всички сме загрижени.

— Бет, нима мислиш че му завиждам? Това ли искаш да кажеш?

— Тед, кой би си помислил подобно нещо?

Норман побърза да смени темата. Изключително важно бе да се избягват всякакви сблъсъци в групата. Попита Тед, за неговия анализ на записа на полета, който е открил в кабината на космическия кораб.

— Много е интересен — отвърна Тед, зарадван от възможността да плува в свои води. — Направените от мен детайлни проучвания на по-ранните полетни изображения, потвърдиха, че на тях се различават три планети — Уран, Нептун и Плутон, а далеч на заден план е Слънцето. С други думи, тези снимки са направени някъде отвъд орбитата на Плутон. А това означава, че черната дупка не е много далеч от нашата слънчева система.

— Възможно ли е? — учуди се Норман.

— О, разбира се. В интерес на истината, през последните няколко години се появиха подобни съобщения — за наличие на черна дупка, неголяма по размер, в непосредствена близост до нашата система.

— Не съм чувал.

— Нима? Появиха се дори предположения, че в близко бъдеще бихме могли да отлетим към нея, да я заловим и след това да я докараме в орбита около Земята, където да използваме енергията й за нуждите на цялата планета.

— Каубои на черни дупки? — ухили се Барнс.

— От теоретична гледна точка проектът е реализуем. Помислете си само: цивилизацията ни няма да зависи единствено от природните залежи на енергия… ще се промени историята на човечеството.

— Вероятно черната дупка ще е и изключително мощно оръжие — каза Барнс.

— Дори най-малката черна дупка таи в себе си прекалено много мощ, за да се използва като оръжие.

— Значи мислиш, че този кораб е отлетял точно с такава цел — да прихване черна дупка?