Сфера

Норман присви очи. На пръв поглед плетеницата изглеждаше същата, ала нищо чудно да са настъпили някои изменения. И да ги имаше, бяха незначителни.

— Можем да направим сравнение със старите записи — предложи Барнс.

— На мен ми изглеждат същите — рече Тед. — Пък и това е метал. Съмнявам се, да се променя толкова лесно.

— Това което ние наричаме метал, е просто течност, която плува бавно на стайна температура — рече Хари. — И не е изключено този метал да търпи промени.

— Лично аз се съмнявам — подчерта Тед.

— Момчета, — каза Барнс, — вие сте специалистите. Вече знаем, че това нещо може да се отваря. И дори се отвори веднъж. Как да го отворим втори път?

— Опитваме се, Хал.

— А на мен ми се струва, че нищо не правите.

Всички отново впериха погледи в Хари. Хари стоеше замислен и почукваше с пръст брадичката си.

— Хари?

Никакъв отговор.

Тед направи няколко крачки и шляпна сферата с разтворена длан. Разнесе се приглушен звук, но сферата остана затворена. Тед я блъсна с юмрук, но се намръщи от болка и разтърка кокалчетата си.

— Не мисля, че ще можем да проникнем вътре със сила — подхвърли Норман. Никой от останалите не отговори.

— Моята специално подбрана група за мозъчни щурмове — промърмори Барнс. — и всичко което могат е да стоят и да се блещят в нея.

— Ами ти какво искаш да правим, Хал? Да я праснем с някоя атомна бомба ли?

— Ако вие не я отворите, ще го направят други — Барнс погледна нетърпеливо часовника си. — Междувременно, хрумнаха ли ви някои гениални идеи?

Поклатиха глави.

— Добре — рече Барнс. — Времето ни изтече. Да се връщаме в станцията и да се приготвим за отплаване към повърхността.

ОТПЛАВАНЕТО

Норман издърпа малката флотска чанта изпод койката в цилиндър В. Прибра от банята принадлежностите си за бръснене, пъхна чорапите и бележника си и дръпна ципа.

— Готов съм.

— Аз също — каза Тед. Но очевидно не му се тръгваше. — Мисля че не можем да се бавим повече. Времето се разваля. изтеглиха всички водолази от ДС-7, долу останахме само ние.

— Къде са другите? — попита Норман.

— Бет вече си събра багажа. Мисля че е с Барнс в комуникационната. Предполагам, че и Хари е там — Тед посочи комбинезона си. — Ще ти призная нещо. Ще бъда щастлив в мига, когато смъкна тази гадост.

Напуснаха спалните каюти и се отправиха към комуникационната. По пътя се разминаха с Тини Флетчър, която отиваше в цилиндър Б.

— Готова ли си за тръгване? — попита я Норман.

— Да, сър, прибрах всичко — отвърна Флетчър, но лицето й остана напрегнато и зачервено.

— Не си ли сбъркала посоката? — попита Норман.

— Само да проверя запасите от дизелово гориво.

Запаси ли, учуди се Норман. Защо ще проверява запасите, когато си тръгваме?

— Може би е забравила нещо — подхвърли Тед и поклати глава.

В комуникационната цареше мрачна атмосфера. Барнс разговаряше по телефона с повърхността.

— Я повтори пак — каза той. — Искам да знам кой е наредил това.

Той се намръщи ядосано.

Норман погледна към Тина.

— Как е времето горе?

— Изглежда се разваля бързо.

— Няма ли да млъкнете, идиоти такива? — сопна се Барнс.

Норман изпусна чантата си на пода. Бет беше седнала до илюминатора и уморено търкаше очи. Тина изключваше един по един мониторите, но изведнъж спря.

— Вижте.

На монитора се виждаше сферата.

До нея стоеше Хари.

— Какво прави там?

— Не се ли върна с нас?

— Мисля че се върна.

— Не забелязах. Предполагах че е с нас.

— Дявол да го вземе, колко пъти ще ви повтарям… — развика се Барнс, но млъкна. Беше се облещил в монитора.

На екрана, Хари се извърна в посока към камерата и бавно се поклони.

— Дами и господа, моля за вашето внимание. Мисля, че ще ви бъде интересно.

Хари се обърна с лице към сферата. Стоеше неподвижно, отпуснал ръце встрани. Не помръдваше, не говореше. Затвори очи и пое дълбоко дъх.

Вратата на сферата се отвори.

— Не е лошо, а? — произнесе ухилено той.

После пристъпи в сферата. Вратата се затвори зад него.

* * *

Всички заговориха едновременно. Барнс се мъчеше да ги надвика, крещеше им да млъкнат, но никой не му обръщаше внимание, докато не изгасна осветлението в станцията. Обгърна ги мрак.

— Какво стана? — попита Тед.

Единствената светлина се прецеждаше през илюминатора, бледо сияние от осветлението на мрежата. Само след няколко секунди и то угасна.

— Няма ток…

— Това се опитвах да ви кажа — рече Барнс.

Чу се тихо бръмчене и после светлините премигнаха и блеснаха отново.

— На автономно захранване сме, включихме дизеловия агрегат.

— Защо?

— Погледнете — рече Тед, сочейки илюминатора.

Навън имаше нещо, което приличаше на гърчеща се, сребриста змия. И тогава Норман осъзна, че това което вижда да се спуска надолу към дъното е кабелът свързващ ги с повърхността.

— Отрязаха ни!

— Точно така — кимна Барнс. — Горе бурята бушува с пълна сила. Не са в състояние повече да поддържат захранващо-комуникационния кабел. Нито да използват подводниците. Прибрали са всички водолази, но подводниците не могат да се върнат за нас. Поне през следващите няколко дни, докато се успокои океанът.

— Значи сме изоставени тук долу?

— Точно така.

— За няколко дни — повтори Барнс.

— Може би седмица.

— Исусе Христе — възкликна Бет.