СЕНКИТЕ

Когато от зяпналата уста на астролога не излезе нито дума,

С’Екс погледна към Катра.

- Затвори очи.

Тя поклати глава.

- Прави, каквото се налага. Аз съм добре.

С’Екс изруга, но все пак сграбчи облечената в ръкавица ръка на астролога и я стисна толкова силно, че той простена, а после потрепери и изпищя, когато костите се строшиха.

С’Екс извади ножа от устата си и го допря до гърлото на другия мъж.

- А сега отговори на въпроса...

- Да! Аз промених картите! - изкрещя астрологът. - Аз промених картите! Не исках да го направя, ала кралицата ми заповяда! Заклех се да го пазя в тайна!

- АнсЛай знае ли? - попита Катра.

- Не! Не знае! Никой не знае!

Потокът от думи, изригнал от него, като че ли се дължеше колкото на заплахата, пред която бе изправен, толкова и на съвестта му, която най-сетне можеше да се освободи от нещо, измъчвало я толкова дълго:

-- Не исках да го направя! - Той зарида. - Това осквернява свещената ми позиция, но тя заплаши да избие цялото ми семейство. .. каза, че ще убие жена ми, децата... родителите ми...

- Защо й е било да разменя картите на ТрезЛат и брат му? Не разбирам защо е било необходимо да замести единия с другия?

- Истинският Помазан, новороденото, излязло първо от майчината утроба, Ай Ем, беше болнаво. Не се очакваше да преживее нощта, още по-малко пък да порасне голям. Кралицата искаше един от свещените близнаци за Вас, Ваша Святост, така че ми заповяда да припиша картата на втория син, който бе силен и здрав. Това беше причината.

Катра си пое дълбоко дъх.

Във възцарилото се мълчание тя знаеше, че следващите й думи щяха да променят всичко. Из основи.

Очите й се върнаха към С’Екс. Огромното тяло на палача беше неестествено неподвижно и от него се излъчваше спокойствие като пред буря. Гласът му, когато проговори, беше съвършено равен:

- Кажи ми.

Сякаш вече знаеше.

Катра отново се обърна към картата, нави я и я прибра в златната кутия при останалите. След това се изправи и се приближи до С’Екс и астролога.

- Дай ми ножа - помоли отново, макар и по друга причина.

- Защо?

- Защото той ни трябва жив.

Очакваше С’Екс да се опита да спори и остана изумена, когато той й подаде оръжието с дръжката напред, без да каже нито дума.

Тежеше почти колкото чекмеджето.

- А сега го пусни. Трябва да го пуснеш. Няма да избяга, защото аз съм единствената, която е в състояние да спаси живота му. Пусни го, С’Екс. Заповядвам ти да го сториш.

Той се подчини и главният астролог се свлече на земята като чувал. Беше умен - изпълзя няколко крачки встрани.

Приковала очи в тези на С’Екс, Катра заяви ясно и високо:

- А сега му кажи защо бе променена картата на дъщеря му.

80

ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНЕШЕ.

Седнала в огромното легло, Парадайз погледна към писалището, откъдето долиташе тихият звън. Поне това щеше да й даде нещо, което да прави, освен да си седи в тази подземна стая и да се измъчва с мисли за онова, което може би щеше да се случи в полунощ.

Баща й бе побеснял от гняв, задето тя все така отказваше да се прибере у дома с него, дори и след заплахата, отправена от с’хийб към всички вампири. Ала Парадайз смяташе, че трябва да отстоява позицията си, въпреки променените обстоятелства. Отстъпеше ли сега, би било, като да върне часовника на живота си назад.

Ето защо не се бе отказала от своето дори когато той й беше напомнил (сякаш имаше нужда!), че вече бе изгубил майка й и не иска и тя да потъне в студените обятия на смъртта.

Когато Парадайз бе изрекла последното си решително „Няма да се върна“, той я бе погледнал така, сякаш пред него стоеше непозната. И може би наистина беше така.

Зъъъъннн.

Може би беше баща й - също като нея, и той едва ли беше успял да заспи. Въпреки че бе по-вероятно да й изпрати съобщение или да й звънне на мобилния.

Парадайз скочи от леглото и изтича до телефона. Вдигна слушалката и каза:

- Добро утро, с какво мога да ви помогна?

Отговори й мъжки глас, ала не този на баща й. Беше онзи със странния акцент, същият, който се бе обадил по-рано от името на с’хийб, за да им обяви война.

- Имам съобщение за краля ви, Рот, син на Рот. Кралицата би искала да му благодари за това, че Помазаният ни беше върнат толкова бързо. Сътрудничеството на Рот е акт на мъдър владетел и за мен е удоволствие да го уверя, че няма да предприемем никакви бойни действия против него и че между двата ни народа отново цари разбирателство.

Щрак.

Парадайз остана да се взира в телефона. Правилно ли беше чула?

Ma i йена вилката и когато чу сигнала за свободно, набра номера ма баща си. Или поне се опита. Толкова силно трепереше, че не можа да улучи правилните цифри. Когато от другата страна най-сетне се разнесе звън, усети, че не и достига дъх.

Ало...

Татко! - прекъсна го тя. - Татко, те се обадиха отново...

Парадайз! В безопасност ли си?...