СЕНКИТЕ

гравирани над нея, не можеше да бъде сбъркано и Катра почувства как я жетва благоговение, въпреки че напрежението и липсата на време притъпяваха всичките й емоции.

Пристъпи напред, протегнала ръка...

- Не. Няма да стане с твоята длан.

С’Екс докосна гладкия панел и...

Нищо не се случи.

Той опита отново.

- Явно са ме махнали от компютъра. И вероятно току-що задействахме алармата. - Той се обърна към нея. - Трябва да се махаме от тук. Още сега.

- Не! Трябва да видя...

- Няма време за спорове. - Сграбчи я за ръката и я издърпа обратно в тайния проход. - Не искам смъртта ти да ми тежи на съвестта.

Съпротивлявайки се, въпреки че той далеч я превъзхождаше по сила, Катра избъбри:

- Мисля, че майка ми е подправила документите за ражданията!

С’Екс се вкамени.

- Какво?

Катра все така се мъчеше да се отскубне... без никакъв успех. Спокойно би могла да бъде завързана за някое дърво.

- Не мога да съм сигурна, докато не проникна там. Но вярвам, че тя преднамерено е подправила архивите за собствени цели. Трябва да вляза там, за да се уверя. Моля те.

С’Екс свали качулката си и я пусна на пода; очите му, придобили маслиненозелен цвят, се присвиха.

- Колко сигурна? - попита той.

- Достатъчно, за да рискувам живота си. И твоя.

Решението му си пролича в мига, в който погледна към заключената врата... а после, без да каже нищо, той се хвърли към нея и заби назъбения си нож там, където очевидно имаше пролука. А може би я направи острието му?

След това стисна дръжката на ножа с две ръце, натисна с цялата си огромна сила... и ето че малката златна стая се отвори пред тях.

- Побързай - мрачно каза той.

Без да губи нито миг, Катра скочи вътре и се плъзна по златния под, разпервайки ръце, за да запази равновесие.

Числа. Пред очите й се разкриха хиляда златни чекмеджета, обозначени с числа. Всичко беше подредено по дата на раждане, не по имена.

Тя затвори очи и изруга. Нямаше представа кога е роден Трез.

Само че, я чакай малко... в горната дясна част имаше две чекмеджета, които не бяха златни. А бели.

С разтуптяно сърце и треперещи ръце, тя се повдигна на пръсти и издърпа най-горното. То се оказа доста дълбоко и тя трябваше да го улови от другата страна, за да не позволи съдържанието му да се изсипе на пода. Ала не, то имаше капак.

Свали го на пода, отвори го и откри четири свитъка пергамент, завързани с копринени панделки и запечатани с червен восък, върху който бе поставена звездата на кралицата. Не бяха надписани по друг начин. Един от тях беше по-малък от останалите.

Катра извади първия, който й попадна, строши печата и го разви. Беше толкова стар, че пергаментът беше прокъсан, освен това напълно отказваше да бъде изпънат, така че бе принудена да пъхне единия му край под ръба на чекмеджето и да коленичи върху другия, за да може да го разгледа.

Свещени символи и думи, написани с черно мастило, бяха пръснати между безброй червени и златни точици, които, установи тя, когато се отдръпна назад, оформяха съзвездие.

Беше рождената карта на майка й.

Остави пергамента да се навие сам и го сложи настрани. Следващият, който също отказваше да бъде събуден от дълбокия си сън, се оказа нейната карта. Третият...

Третият се разви сам в мига, в който тя развърза панделката и строши печата, а когато се наведе над него, я лъхна миризмата на прясно мастило и боя. Тази съвсем нова карта принадлежеше на новороденото, а ритуалната му смърт бе отбелязана във всеки от ъглите с черни звезди - символ, че душата бе върната на небесата. Или поне такова бе нейното тълкуване.

След един изпълнен с тъга миг, тя остави картата настрани.

Четвъртата, най-малката, трябва да бе тази на Трез. И наистина, когато я разгъна, установи, че е права. Преди всичко, беше отбелязано, че става дума за момче, което имаше близнак - забележително събитие, привлякло вниманието към Трез и Ай Ем. През целия си живот Катра бе чувала служителите в двореца да обсъждат тази необичайна случка.

Неговата карта не бе толкова голяма, колкото другите три, защото той не беше от кралско потекло, ала в четирите ъгъла имаше златни звезди, които показваха издигане до най-висок статус в двора на сенките.

Катра приседна на стъпалата си и се зачете. А после поклати глава. Толкова бе сигурна... ала всичко изглеждаше съвсем наред.

- Не се приближавайте - отекна гласът на С’Екс в този миг. - Или, колкото и да ми е неприятно, ще се наложи да ви убия до един.

Катра се обърна рязко и погледна през импровизираната врата, която той бе отворил. Трима стражи, облечени в черно, бяха наобиколили палача с извадени ножове.

О, всесилни звезди... какво беше направила?

Допуснала бе ужасна грешка, идвайки тук. Ама че арогантност, да си помисли, че се е добрала до тайна, която щеше да спаси всички тях. А сега нямаше къде да избяга. Нямаше как да надвие онова, което, без съмнение, бе само първият от отрядите, изпратени за тях.

Не искаше да умре.

Пресегна се и вдигна дългото, тясно, тежко чекмедже. То бе единственото оръжие, с което разполагаше...