СЕНКИТЕ

По някаква причина (и по-късно тя щеше да се почуди защо ли) погледът й бе привлечен от картата на Трез, която се нави от само себе си, приемайки формата, с която беше свикнала.

Когато беше влязла, подът беше съвършено чист, без нито една прашинка, петънце или драскотина. Ала ето че сега имаше люспи боя там, където пергаментът се беше навил.

Катра се намръщи, остави чекмеджето настрани и отново разгъна картата.

Докато от стаята за наблюдение долитаха звуците на битка, плющене на одежди, тежко дишане и стонове, тя се приведе над свещеното писмо. В средата на картата част от боята се беше излющила.

Разкривайки...

Гърдите й се свиха толкова силно, че въздухът изскочи от дробовете й със свистене.

И за да се увери, че не й се привижда, тя отново го прочете. След това обели с нокът подправеното място.

- О... съдби... - прошепна.

Скочи на крака и се втурна към шкафовете, където се съхраняваха картите на останалите от с’хийб. Откри датата, която търсеше, издърпа чекмеджето, сложи го на пода и повдигна капака.

Цивилните архиви, около двайсетина на брой, бяха завързани с връвчици, върху които имаше малки етикети, и нахвърляни без ред. Задъхана, с разтреперани ръце, Катра зарови из тях с цялата бързина, на която беше способна. Когато откри онова, което търсеше, изтича обратно при подправения документ. Сложи ги един до друг и като ги затисна с чекмеджето, ги разви.

Както бе очаквала, втората карта също бе подправена в средата, толкова грижливо, че тогава със сигурност не би могло да бъде забелязано. С течение на годините обаче бе започнало да си личи.

Катра олющи боята и откри... че Помазаният всъщност... не беше Трез. От двамата близнаци той беше роден втори, не първи.

Ай Ем бе свещеният мъж.

Въпреки смъртната опасност отвън, тя рухна върху документите и закри лицето си с ръце. Защо ги бяха разменили? Защо...

- Принцесо - изкрещя С’Екс. - Трябва да се махаме от тук...

- Тя е разменила картите.

- Какво?

Катра го погледна през рамо и потръпна при вида на кръвта, с която бяха оплискани одеждите, лицето, ръцете му. Нямаше обаче време да се разстройва от това.

- Кралицата е разменила картите на двете новородени, Трез и Ай Ем. Ала не знам защо. - Тя посочи фалшифицираните места в пергаментите. - Ето тук. Главният астролог е този, който изготвя свещените карти за всички с кралска кръв, не летописецът. Той трябва да го е направил, а АнсЛай също е знаел. Ала какъв е смисълът... Зад теб! - изкрещя тя.

В същия миг, в който стражът, появил се зад С’Екс, замахна с ножа си към главата му, палачът се обърна, вдигнал собственото си оръжие на нивото на гърлото. Надви нападателя си само за миг, като преряза шийната му вена, от която рукна алена кръв.

Ужасена от гледката на смъртта, Катра усети как мозъкът й си отива, като зрител, решил да си тръгне от двубой, станал изведнъж прекалено жесток. Ала както С’Екс бе казал по-рано - съжалението не беше лукс, който тя можеше да си позволи.

Нави картите на Трез и Ай Ем и ги прибра при нейната и тази на майка й. Онази на дъщеричката на С’Екс все още беше на пода и тя замалко да я остави там. В последния миг обаче посегна към нея и понечи да я навие... и именно тогава усети необикновено хладно място. В средата.

Защо пергаментът бе студен?

Отново го разви и прокара пръсти по повърхността му. Не беше се излъгала - в средата имаше едва забележима промяна в температурата. Защото слоят боя, по-дебел от онези наоколо, все още изсъхваше.

Бяха подправили картата и на новороденото.

- Времето ни изтича, принцесо - подкани я С’Екс настойчиво. - Трябва...

- Дай ми ножа си.

- Какво?

- Избърши ножа си и ми го дай - нареди тя, протягайки ръка.

79

ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ТРЕЗ СТОРИ, ПРЕДИ ДА СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА от имението на Братството, бе да извади телефона си. И да напише четири думи на брат си.

Аз съм в покой.

След това се върна до предните стъпала и остави телефона върху студения камък. Миг по-късно вече го нямаше. Без да погледне за последно към къщата... без да се поколебае... без никакво съмнение.

Битката беше свършила. Дългата борба, направлявала живота му, бе стигнала до своя край.

Когато отново прие физическите си очертания, се намираше пред портите на с’хийб. Пристъпи напред, знаейки, че охранителните камери ще го уловят на мига, и беше прав. Без да се налага да оповести присъствието си по домофона, поставен заради човеците, откъм портите се разнесе тракане и двете крила се разтвориха.

За първи път от толкова години насам, Трез отново стъпи върху земята на своя народ, прекрачвайки граница, от която бе сигурен, че никога няма да се върне.

Стражите ахнаха, разпознали го, и той в миг се оказа наобиколен от облечени в черно мъже. Не го докоснаха обаче. Беше им забранен всякакъв контакт със свещеното му тяло. Пък и нямаше смисъл да се опитват да го надвият. Беше се завърнал по собствена воля.

Ала той беше лъжлив дар за традициите.