Сексът и градът

— Добре — рече. — Къде е хватката? В действителност. Явно имаш независими доходи, за да можеш да си позволиш такъв апартамент, или пък правиш нещо друго.

Момичето отпи от виното си.

— Танцувам — отвърна.

— А, ясно — каза Кари. — Къде?

— В „Стрингфелоус“. Бива ме. Изкарвам и по хиляда на вечер.

— Ето каква била работата.

— Може ли една цигара? — помоли момичето.

— Стриптийзьорките спят една с друга, защото мразят мъжете.

— Да — каза момичето, — мъжете са неудачници.

— Тези, които познаваш. Които идват в клуба — посочи Кари.

— Има ли други? — попита момичето. На светлината на кухненската лампа си личеше, че кожата му не е толкова хубава, че беше на петна, прикрити с дебел слой фон дьо тен.

— Уморена съм — каза то. — Да си лягаме.

— Хайде — съгласи се Кари.

Отидоха в спалнята. Кари седна на ръба на леглото и се опита да продължи разговора.

— Ще си сложа нещо по-удобно — каза момичето. Отиде до гардероба. Съблече си модерните кожени панталони и навлече раздърпан сив анцуг. Извади тениска. Като си свали сутиена, се обърна. Без дрехи беше ниска и малко топчеста.

Легнаха на кувертюрата. Ефектът от марихуаната отминаваше.

— Имаш ли гадже? — попита момичето.

— Да — отвърна Кари, — имам и съм луда по него.

Полежаха няколко минути. На Кари така й домъчня за Тузаря, че я сви коремът.

— Виж — каза, — трябва да си вървя. Много се радвам, че се запознахме.

— Аз също — отговори момичето. Обърна глава към стената и притвори очи. — Затвори хубаво вратата, като излизаш. Ще ти се обадя.

След два дена телефонът иззвъня — беше то. Кари си помисли: „Защо ли ти дадох номера си!“ Момичето каза:

— Ало? Кари? Аз съм. Как си?

— Добре — отвърна тя. Пауза. — Виж, може ли да ти се обадя след малко? Какъв ти е телефонът?

Записа го, макар че го имаше. Не позвъни и два часа, преди да излезе, не вдигаше телефона. Включи секретаря.

„Котешка пътечка“

След няколко дена Кари отиде на модно ревю на „Ралф Лорен“ в „Браянт Парк“. Момичетата, високи и стройни, излизаха едно след друго, а дългите им руси коси се разливаха по раменете. За миг светът изглеждаше хубав, а когато манекенките се разминаваха, погледите им се срещаха и те си разменяха тайни усмивки.

21. Жени сред вълци. Вечен ерген ли? Чао

През последните седмици се случиха няколко на пръв поглед отделни, но всъщност взаимно свързани събития.

Саймън Пайпърсток, собственик на софтуерна компании, лежеше, болен от грип, в луксозния си двустаен апартамент, когато телефонът му иззвъня.

— Кучи син! — каза женски глас.

— Моля?! — рече Саймън. — Кой е?

— Аз съм.

— О! М. К. Щях да ти се обадя, но ме хвана грипът. Купонът онази вечер беше страхотен.

— Радвам се, че си прекарал добре — отговори М. К. — Защото никой друг не е.

— Така ли? — Саймън седна в леглото.

— Заради теб, Саймън. Поведението ти е осъдително! Отвратително!

— Какво съм направил? — попита той.

— Доведе онази мацка. Все водиш по някоя мацка. Никой вече не издържа.

— Ей! Чакай малко — възкликна Саймън. — Тийси не е мацка. Тя е много умно момиче.

— Да, бе! — каза М. К. — Защо най-сетне не се вразумиш и не се ожениш?

Затвори.

По време на един от типичните си вечерни запои във „Фредерик“ Хари Самсън, 46-годишен ерген, известен търговец на произведения на изкуството и изгодна партия за брак, беше представен на много привлекателна 25-годишна жена. Тя току-що беше пристигнала в Ню Йорк, за да стане асистентка на художник, с когото работеше Хари.

— Здрасти. Аз съм Хари Самсън — каза той с провлачения си източен акцент, засилен от цигарата, която висеше в ъгъла на устата му.

— Знам кой сте — отвърна момичето.

— Какво пиеш? — попита Хари.

Тя погледна приятелката, с която беше.

— Вие сте онзи тип, нали? — каза. — Не, благодаря. Чувала съм за репутацията ви.

— Тази вечер тук смърди — рече Хенри незнайно на кого.

В нюйоркското общество има нещо гнило, и това е мъжът, известен преди като „добра“ партия за брак. Не си въобразявате. Тези 40–50-годишни мъже, които никога не са се женили, които — поне от години — не са имали сериозна приятелка, са се сдобили с известна печална слава. Доказателствата са навсякъде.

На един коледен купон Миранда Хобс се засече със сем. Пакард и Аманда Дийл — познаваше ги бегло чрез Сам, инвестиционния банкер, с когото беше ходила три месеца през лятото.

— Къде се губиш? — попита Аманда. — Няколко пъти ти звъняхме да те поканим на гости, но ти не се обади.

— Не можех — обясни Миранда. — Знам, че сте приятели със Сам и съжалявам, но, честно казано, не го понасям. Не издържам да съм в една стая с него. Този тип е болен. Мисля, че мрази жените. Заблуждава те, казва ти, че иска да се ожените, и не ти се обажда повече. Междувременно сваля 21-годишни хлапачки.

Пакард се приближи.

— И ние вече не сме приятели с него. Аманда не може да го понася, нито пък аз. Сам се е сприятелил с някакъв тип на име Бари и двамата всяка вечер обикалят ресторантите в Сохо да свалят жени.

— Вече са прехвърлили 40-те — каза Аманда. — Това е отвратително!

— Няма ли да пораснат! — възкликна Миранда.

— Или да признаят, че са обратни — добави Пакард.

Лъжливото овчарче