Сексът и градът

— На мен би ми допаднало — обади се замислено Сара, загледана през прозореца. — Те имат къщи, коли, бавачки. Животът им изглежда уреден. Завиждам им.

— И какво вършат по цял ден? Това бих искала да знам — заяви Миранда.

— Дори не правят секс — добави Кари. Тя мислеше за новото си гадже Тузаря. Засега всичко беше чудесно, но какво щеше да стане след година-две — ако издържаха толкова?

— Да знаете какво чух за Бриджид! — възкликна Бел. — Докато бяхте горе, Джоли ме привика в кухнята. „Дръж се добре с Бриджид — рече. — Тя току-що разбра, че мъжът й Тад има връзка с друга.“

„Другата“ била съседката й Сюзън. Двамата с Тад работели в града и цяла година пътували заедно до влака. Бриджид ги видяла една вечер в десет часа пияни в колата, която била паркирана в глуха уличка на края на булеварда. Тя разхождала кучето.

Отворила вратата и потупала Тад по голия задник.

— Уитън е болен от грип и иска да пожелае „лека нощ“ на татко си — рекла и си влязла вкъщи.

Цяла седмица не казала нищо, а Тад ставал все по-неспокоен и понякога й звънял по десет пъти на ден от службата. Когато се опитвал да повдигне въпроса, тя заговаряла за двете им деца. Накрая, в събота вечер, когато се наливал с маргарити на верандата, Бриджид му заявила:

— Пак съм бременна. В третия месец. Така че този път няма опасност да пометна. Не се ли радваш, скъпи?

После взела каната с маргарити и я изляла на главата му.

— Типично — промърмори Кари, която чистеше ноктите си с кибритена клечка.

— Добре че мога да имам доверие на мъжа си — рече Бел.

— Цялата треперя — каза Миранда. Влакът минаваше по мост и се приближаваше към града, който се извисяваше пред тях мрачен и кафяв. — Пие ми се нещо. Идвате ли?

След три коктейла в „Иси“ Кари се обади на Тузаря.

— Виж ти — каза той. — Как е?

— Беше ужасно — изхихика тя. — Знаеш колко мразя тези неща. Говореха само за бебета и частни училища, как еди-кой си приятел бил изключен от кънтри клуба и как една от бавачките им блъснала нов мерцедес.

Чу как Тузаря дърпа от пурата си.

— Няма страшно, малката. Ще свикнеш — успокои я.

— Едва ли — отвърна Кари.

Обърна се и погледна към масата. Миранда беше отмъкнала двама мъже от съседна маса и единият вече говореше съсредоточено със Сара.

— Имам нужда от убежище — в „Бауъри“ — каза и затвори.

11. Мацки бягат от царството на съпругите, за да се отдадат на нощно веселие по монокини

Лоши неща може да се случат на градските жени след гостуване на семейни приятелки с деца в провинцията.

На сутринта, след като Кари, Миранда, Бел и Сара се завърнаха от даруване на булка в Гринидж, зазвъняха телефоните.

Сара си беше счупила глезена, докато карала ролери в четири часа сутринта. Миранда правила секс с някакъв тип в дрешник по време на купон, без да ползват презервативи. Кари беше сторила нещо адски нелепо и беше сигурна, че кратката й връзка с Тузаря е приключила. Никой не знаеше къде е Бел.

Смелчагата

Миранда нямала намерение да откача на купона и да прилага, както сама го нарича, номера на Глен Клоуз.

— Исках да се прибера и хубаво да се наспя, а в неделя да стана и да работя.

Това е предимството да не си семейна, да нямаш деца, да си сама. Можеш да работиш в неделя.

Но Сара я накарала да отидат.

— Там може да има полезни контакти — казала.

Като собственичка на компания за връзки с обществеността, тя винаги е нащрек за „връзки“, които може да не са точно делови. Купонът бил на Източна 64-а улица. В нюйоркската къща на някакъв богаташ. Над 30-годишни жени в черни рокли и с практически еднакви на цвят руси коси. От типа жени, които не пропускат купон у богаташ, а водят и приятелките си. Пълно било с такива жени, които си търсят мъж, но го прикриват.

Сара изчезнала в тълпата. Миранда останала сама до бара. Тя има тъмна чуплива коса, била със скриващ ботите клин и биела на очи.

Покрай нея минали две момичета. Миранда — може би се превръща в параноичка — се кълне, че чула едното да казва:

— Това е Миранда Хобс. Голяма кучка е.

А тя отговорила — на глас, но никой да не я чуе:

— Точно така, същинска кучка съм, скъпа, но добре че не съм като теб.

После си спомнила как в края на дългия следобед в провинцията сервирали диетична морковена торта с глазура от диетично крема сирене и миниатюрни сребърни вилички, чиито върхове били толкова остри, че можели да пробият кожата.

Към нея се приближил някакъв мъж. В скъп костюм по поръчка. Е, не бил точно мъж, защото бил към 35-годишен. Но се стараел да изглежда такъв. Чул я да поръчва на бармана двойна водка с тоник и рекъл:

— Май сте жадна, а?

— Не. Всъщност ми се яде пържола. Ясно?

— Ще ви намеря — отвърнал мъжът, както се оказало, с френски акцент.

— Ще те уведомя кога — рекла Миранда и се опитала да се отдалечи. Не искала да има нищо общо с купона. Омръзнало й било да се чувства не на място, но и не й се прибирало, защото й било писнало да е сама, а била и леко пияна.

— Казвам се Ги — представил се мъжът. — Имам галерия на 79-а улица.

Тя въздъхнала.

— Разбира се.

— Вероятно сте чували за нея.