Сексът и градът

— Държа на велосипеда си колкото на кучето и на бебето — каза Кип. — Грижа се за него, чистя го старателно.

Като слушаш „велосипедисти“ да говорят за колелата си, често имаш чувството, че става дума за жени.

— Обичам колелото си, човек може да се привърже към него — твърди някой си Б. Б., — но истината е, че велосипедите не се различават кой знае колко един от друг.

— Бях се побъркал по едно колело — разказа Кип. — Беше с алуминиева рама, която чистех и лъсках. Доста често. Но го откраднаха. Бях съсипан емоционално. Преживях го едва когато си купих ново колело и го разкрасих.

В Ню Йорк често се крадат велосипеди, както и гаджета.

— Влезеш за десет минути в книжарница, и не си намираш колелото — каза г-н Екълс.

Това обаче невинаги е проблем, както посочи г-н „Ню йоркър“.

— Колелото се изплаща за три месеца, ако го сравниш с цената на билета за метрото — обясни. — Или за месец, ако пътуваш с такси.

Велосипедът е и полезен инвентар, когато имаш среща с жена.

— Той е подходящ за начало на разговор — каза Тад, писател. — Може и да се засуетиш около него, когато трябва да преодолееш смущението си.

Колелото очевидно е и показател дали ще се стигне до секс.

— Една жена ми се разсърди, когато предложих да отида до тях с колелото — поясни Тад. — От друга страна, ако жена ти каже: „Вкарай го вътре“, е много секси.

— По това, дали жената ще ти позволи да вкараш колелото си у тях, съдиш за характера й — каза г-н Екълс. — Ако е твърде педантична, няма да го иска в дома си.

Но понякога велосипедът не е просто велосипед — и жените, изглежда, го знаят.

— Гледат подозрително на теб. Защото си мобилен и независим — обясни г-н Екълс. — А в крайна сметка — и не много изискан.

— Във велосипеда има нещо питърпановско — каза пък Кип. — Това отчасти е и причината вече да не ходя навсякъде с него.

— Колелото говори и за известна себичност — съгласи се г-н Екълс. — Не можеш да предложиш на никого да го закараш. А велосипедистът изглежда твърде свободен.

Той добави, че на 50 години има десетина причини да не се е оженил, „нито една достатъчно убедителна“.

Колелото предполага и известна стиснатост. Една жена — зам. редактор на лъскаво мъжко списание, си припомни среща с „велосипедист“, с когото се запознала на представяне на книга. След като я заговорил, той й определил среща в приятен ресторант в горен Уест Сайд. Закъснял, дошъл с велосипед (тя чакала отвън, пушейки цигара след цигара), а като седнали и разтворили менюто, казал:

— Извинявай, но изведнъж ми се прияде пица. Нямаш нищо против, нали?

Станал.

— Не трябва ли… — попитала тя, поглеждайки към келнера. „Велосипедистът“ я сграбчил за ръката и я избутал навън.

— Ти отпи само няколко глътки вода. А аз дори не наченах своята. Не е нужно да плащаме.

Отишли у тях и си поръчали пица, а после той минал в настъпление. Срещнали се още няколко пъти и „велосипедистът“ все настоявал да дойде в десет часа и да си поръчат храна за вкъщи. Жената най-накрая го зарязала и тръгнала с банкер.

Вонящият чатал

„Велосипедистите“ често допускат грешката да се опитат да превърнат приятелките си във „велосипедистки“. Джоана, която е израсла на Пето авеню и сега работи като вътрешен дизайнер, на практика се омъжи за „велосипедист“.

— И двамата карахме колела — разказа тя, — така че отначало нямаше проблем. Първите тревожни признаци забелязах, когато за рождения ми ден ми подари велосипедна седалка. А за Коледа получих велосипеден багажник за кола. Когато се разведохме, взе си го. Представяш ли си!

— Колоездачи? За Бога, не! — възкликна Магда, писателката. — Представяш ли си как им вони чаталът. Не, благодаря. Толкова пъти са ме събаряли на улицата. Те са себични камикадзета. Ако правят секс така, както карат колело, благодаря. Скоростта не е най-важното.

— Жените не намират колоезденето за сексапилно — заяви Тад. — Смятат го за инфантилно. В даден момент решаваш, че не може цял живот да създаваш грешно впечатление за себе си.

10. Градски мацки се срещат с провинциални матрони в Гринидж

В Манхатън почти няма жена, която да не е ходила на „поклонение“ при току-що „провинциализирала“ се своя приятелка и да не е съжалила. Всъщност повечето „пилигримки“ се завръщат в града или замаяни, или съсипани. Ето една такава история.

Джоли Бърнард беше импресарио на рок групи в „Интернашънал криейтив мениджмънт“. Преди пет години, когато не крачеше по земното кълбо в каубойските си ботуши и не се мотаеше с рок звезди, с които понякога спеше, тя живееше в Ню Йорк, в едностаен апартамент, обзаведен с черни кожени дивани и гигантска стереоуредба. Имаше дълга руса коса и стегнато телце с големи гърди. Като се прибереше, заварваше милион съобщения на телефонния си секретар, а когато вечер излизаше, в чантата си носеше пари и дрога. Минаваше за известна.