Сексът и градът

Но после стана нещо. Случи се недопустимото, което идва да покаже, че тези работи са непредвидими. Като навърши 35 години, Джоли се запозна с инвестиционен банкер от „Саломон бръдърс“ и преди да се усетим, омъжи се за него, забременя и двамата се преместиха в Гринидж.

— Нищо няма да се промени — успокои ни тя. — Пак непрекъснато ще сме заедно, ще ни идвате на гости, а през лятото ще си правим барбекю.

Ние казахме:

— Да, да, да.

Минаха две години. Чухме, че родила, после пак. Не можехме да запомним имената на децата й, нито пола им.

— Е, как е Джоли? — питах Миранда, която в един момент й беше първа приятелка.

— Не знам — отговаряше тя. — Когато й се обадя, все е заета. Чакала техника за пръскачките, хванала бавачката да пуши „трева“ в гладачницата или пък някое от децата пищяло.

— Ужасно! Просто ужасно! — казвахме, а после забравяхме.

Но преди месец се случи неизбежното. Пристигнаха малки бели покани с миниатюрни пурпурни цветчета по края, свикващи четири от градските приятелки на Джоли на даряване на булка в дома й. Събитието щеше да се състои в събота, в 13 ч. Както посочи Миранда, в най-неудобното време — последното, което би искала да правиш в събота следобед. Да се мъкнеш до Кънектикът.

— Джоли ми се примоли по телефона — обясни тя. — Каза, че държала да дойдат и някои от градските й приятелки, за да не бъдело толкова скучно.

— Смъртоносна целувка — заявих.

И така, четирите жени се уговориха да отидат — Миранда, 32 г., шеф на кабелна телевизия; Сара, 38 г., собственичка на фирма за връзки с обществеността; Кари, 34 г., нещо като журналистка; и Бел, 34 г., банкерка и единствената семейна в групата.

Старият Гринидж, нови врагове

Разбира се, съботата се оказа най-прекрасният ден в годината засега. Слънчев, 21 градуса. Когато се срещнаха на „Гранд сентрал“36, жените мигом започнаха да се оплакват, че в най-прекрасния ден от годината им се налага да се заврат в дома на Джоли, макар че, като типични градски жителки, си показваха носа навън само в най-краен случай.

Проблемите започнаха още във влака. Както винаги, Кари си беше легнала в 4 ч. сутринта, гонеше я ужасен махмурлук и все й се струваше, че ще повърне. Бел се скара с жената отпред, чието дете непрекъснато си подаваше главата над седалката и й се плезеше.

Тогава Сара издаде, че Джоли членувала в „Анонимни алкохолици“ и то от три месеца, — което значи, че на купона можеше да няма коктейли.

Кари и Миранда заявиха, че ще слязат още на следващата гара и ще се върнат в града, но Бел и Сара не ги пуснаха. Сара каза на Кари, че може би и тя трябва да се запише в „Анонимни алкохолици“.

Влакът спря на Олд Гринидж и четирите жени се натъпкаха на задната седалка на бяло-зелено такси.

— Защо го правим? — попита Сара.

— Защото трябва — отвърна Кари.

— Дано само да са си прибрали префърцунените градинарски инструменти — каза Миранда. — Видя ли ги, ще се разкрещя.

— А аз ще се разкрещя, ако видя деца.

— Погледнете! Трева. Дървета. Вдишайте аромата на прясно окосена ливада — рече Кари, която някак мистериозно бе започнала да се оправя. Другите й хвърлиха подозрителен поглед.

Таксито спря пред бяла къща в колониален стил, чиято цена очевидно беше се покачила с дострояването на островръх покрив от етернитови плочи и балкони на втория етаж. Ливадата бе яркозелена, а дърветата, с които беше осеян дворът, бяха обградени с розови цветя.

— О, какво сладко кученце! — възкликна Кари за златистия ритрийвър, който се спусна с лай през ливадата. Но когато стигна до края на двора, отскочи назад, сякаш го дръпна невидимо въже.

Миранда запали син дънхил.

— Невидима електрическа ограда — поясни. — Навсякъде ги има. Бас държа, че скоро ще чуем за нея.

Четирите жени се спряха за малко на алеята, загледани в кучето, което седеше умирено насред двора, но храбро махаше с опашка.

— Може ли вече да се върнем в града? — попита Сара.

В дневната вече се бяха разположили половин дузина жени и кръстосали крака, крепяха чаши с кафе и чай на коленете си. На масата бяха подредени сандвичи с краставица и тортили със салта. Настрани стоеше — неотворена, недокосната — голяма бутилка бяло вино с „потни“ стени. Бъдещата булка Люси изглеждаше някак ужасена от пристигането на гражданките.

Последва взаимно представяне.

Жена на име Бриджид Чалмърс, от глава до пети в „Хермес“, пиеше нещо подобно на „Блъди Мери“.

— Закъснявате. Джоли помисли, че няма да дойдете — каза с онази сърдечна неприязън, която са способни да проявят една към друга само жените.

— Ами, такова е разписанието на влаковете — сви извинително рамене Сара.

— Извинете, познаваме ли се? — прошепна Миранда в ухото на Кари, което означаваше, че е обявила война на Бриджид.

— „Блъди Мери“37 ли пиете? — попита Кари.

Бриджид се спогледа с една от жените.

— Всъщност „Върджин Мери“38 — отговори. Посочи дискретно с очи към Джоли. — Дълго време ме интересуваше само това. Алкохолът и купоните. Но после, не знам, става ти скучно. Минаваш към по-важни неща.

— В момента за мен най-важна е водката — каза Кари и се хвана за главата. — Имам ужасен махмурлук. Ако не пийна малко водка…