Сексът и градът

— Райли! — извика една от жените на дивана, като се наклони напред, за да надникне в съседната стая. — Райли! Излез да си играеш навън.

Миранда се наведе към Кари:

— На кучето си ли говори, или на детето?

„Семеен секс“

После се обърна към Бриджид.

— Е, Бриджид — попита, — с какво точно се занимаваш?

Бриджид отвори уста и елегантно отхапа парченце тортила.

— Работя вкъщи. Имам консултантска фирма.

— Разбирам — кимна Миранда. — За какво?

— За компютри.

— Тя е кварталният ни Бил Гейтс — поясни жена на име Маргерит, която пиеше минерална вода във винена чаша. — Когато имаме компютърен проблем, обаждаме й се и тя го решава.

— Това е много важно при работата с компютри — каза Бел. — Те създават доста главоболия. Особено ако не ги ползваш всеки ден. — Усмихна се. — А ти, Маргерит? Имаш ли деца?

Маргерит се изчерви леко и погледна настрани.

— Едно! — отговори малко тъжно. — Едно прекрасно ангелче. Разбира се, вече не е малък. На осем години е, прави се на мъж. Пробваме за второ.

— Тя се опитва да забременее ин витро — обясни Джоли, после се обърна към всички: — Много се радвам, че родих своите рано.

За нещастие точно тогава от кухнята се появи Кари с голяма чаша водка, в която плаваха две кубчета лед.

— Като стана дума за хлапета — каза, — мъжът на Бел я кара да забременее, но тя не иска. Затова си взе от аптеката тест, който показва кога си в овулация. Аптекарката й пожелала успех, а Бел отговорила: „Не, не, не разбирате! Трябва ми да определя кога не бива да правя секс.“ Не е ли невероятна!

— Не мога да забременея през лятото — поясни Бел. — Как ще се покажа по бански!

Бриджид се върна на предишната тема.

— А ти с какво се занимаваш, Миранда? — попита. — В града живееш, нали?

— Всъщност съм изпълнителен директор на кабелна компания.

— Обожавам кабелната телевизия! — възкликна жена на име Рита, окичена с три тежки златни огърлици и с 12-каратов сапфирен годежен пръстен редом до инкрустирана със сапфири халка.

— Да — усмихна се мило Бел. — Миранда е нашият Бил Питман. Основателят на Ем Ти Ви, нали знаете?

— О, да, знам — отвърна Рита. — Мъжът ми работи в Си Би Ес. Ще му кажа, че сме се запознали, Миранда. Той със сигурност… Всъщност му бях секретарка. Докато не се разчу, че ходим. А той беше женен.

Рита и съгражданките й се спогледаха.

Кари се пльосна до нея и неволно я поля с водка.

— Много съжалявам — каза. — Днес съм толкова непохватна! Салфетка?

— Няма нищо — отговори Рита.

— Това е очарователно — продължи Кари. — Да разведеш семеен мъж! Аз не бих успяла. Накрая вероятно ще се сприятеля с жена му.

— За целта има курсове — добави иронично Сара.

— Да, но аз не искам да ходя на курс с неудачници — отвърна Кари.

— Познавам доста хора, които са ги посещавали. Много са полезни — възрази Бриджид.

— Кой ни беше любимият? — попита Рита. — По садомазохизъм. Как да бъдеш господарка.

— Само с камшик мога да задържа моя буден — каза Бриджид. — Семеен секс.

Люси се засмя дръзко.

Провинциална изненада: биде

Кари стана и се прозя:

— Някой знае ли къде е тоалетната?

Не отиде до тоалетна. Не беше и толкова пияна, колкото изглежда. Вместо това се качи на пръсти по застланите с ориенталска пътека стълби, мислейки си, че ако беше Джоли, вероятно щеше да знае какъв вид е пътеката, защото от такива неща се очакваше да разбира съпругата на богат банкер с къща в предградията.

Влезе в спалнята. Подът беше застлан с дебел бял килим, навсякъде имаше фотографии в сребристи рамки, някои — професионални снимки на Джоли по бански с преметнати през рамо дълги руси коси.

Кари се взира дълго в тях. Какво е да си Джоли? Как успя? Как намери мъж, който се влюби в теб и ти осигури всичко това? Тя беше на 34 години, но никога не беше й се случвало и беше твърде вероятно да не й се случи.

А точно с мечти за такъв живот бе израсла, вярвайки, че ще го получи само като пожелае. Но мъжете, които искаш, не искат брак или пък теб; а тези, които искат брак, са твърде скучни. Влезе в банята. От пода до тавана — черен мрамор. Биде. Може би провинциалните съпрузи, за разлика от мъжете в града, не правеха секс, ако жените им не бяха се подмили току-що. Кари едва не изпищя.

Видя цветна фотография на Джоли, 36х42 см, а ла Деми Мур, само по оскъден, разтворен отпред пеньоар, разкриващ грамадни гърди и огромен корем. Джоли гледаше гордо в обектива, положила ръка над пъпа си, който стърчеше напред като къс ствол. Кари пусна водата и слезе запъхтяна.

— Отваряме подаръците — смъмри я Бриджид.

Кари седна на стол до Миранда.

— Какво ти става? — попита тя.

— Снимка. В семейната баня. Виж я — отговори Кари.

— Извинете — каза Миранда и излезе.

— Какво правите? — поинтересува се Джоли.

— Нищо — отвърна Кари. Погледна бъдещата булка, която държеше чифт червени копринени пликчета, обрамчени с черна дантела. Всички се смеха. Както се прави в такива случаи.

„Цялата треперя“

— Какво ще кажете за снимката? — попита Миранда. Влакът ги полюшваше леко на връщане към града.

— Ако някога забременея — каза Бел, — девет месеца ще си седя вкъщи. Никого няма да виждам.