Сексът и градът

— И как оцелява?

Амалита повдига дясната си вижда. Замълчава за момент — все пак е истинска дама, израсла на Пето авеню, с бал по случай навлизането си в обществото и всичко останало. Но Кари е много любопитна.

— Приема подаръци. Часовник от „Булгари“. Огърлица на Хари Уинстън. Дрехи, коли, къщичка в имота на човек, който иска да й помогне. И пари. Тя има дете. Мнозина богаташи я съжаляват. Артистите със своите милиони. Връчват й чек за 50 бона. Понякога само за да изчезне.

— Моля те — казва, като поглежда Кари. — Не се шокирай. Ти си толкова наивна, сладурче. Но нали си имаш професия. Дори да гладуваш, имаш професия. Жените като нас с Рей не желаят да работят. Аз винаги съм искала само да живея.

— В никакъв случай обаче не ми е лесно. — Амалита е отказала цигарите, но сега взема една от пакета на Кари и изчаква келнерът да й поднесе огънче. — Колко пъти съм ти звъняла разплакала! Нямам пари, чудя се какво да правя, къде да отида. Мъжете обещават, а не изпълняват. Ако можех да бъда момиче на повикване, щеше да ми е много по-лесно. Проблемът не е в секса — хареса ли ми мъжът, така или иначе ще го направя, — а в това, че така няма да бъда на нивото им. Ще съм на работа. Ала поне ще разполагам с пари.

Амалита повдига вежди и свива рамене.

— А сега какво бъдеще ме чака? Винаги трябва да съм на ниво. В дрехите и в тялото. Фитнес. Масажи, маски за лице. Пластични операции. Те струват скъпо. Погледни Рей. Моделирала си е гърдите, устните, задника. Тя вече не е млада, скъпа, минала е 40-те. Има само външността си.

Смачква цигарата си в пепелника.

— Защо пуша! Вредно е за кожата. По-добре и ти ги откажи, сладурче. Помниш ли? Като бях бременна с дъщеря си? Болна. Безпарична. Боже, делях една стая със студентка в бедна квартира, защото само нея можех да си позволя. По 150 долара месечно. Наложи се да се запиша за социални помощи, за да мога да получа медицинска помощ при раждането. Трябваше да отида в окръжната болница с автобус. Когато най-много се нуждаех от помощ, сладурче, покрай мен нямаше никакви мъже. Никого нямаше. Освен няколко добри приятелки.

В този момент Рей се връща на масата, хапейки долната си устна.

— Може ли? — пита. — Момичето ще дойде всеки момент, но междувременно имам нужда от коктейл. Келнер, водка с мартини, моля. Чисто.

Сяда. Не поглежда към Кари.

— Искам да си поговорим за Снейк — обръща се към Амалита. — Той ми каза, че е бил с теб.

— Така ли? — пита Амалита. — Е, нали знаеш, връзката ни е интелектуална.

— Нима? Пък аз реших, че просто го бива в леглото, а и се държи добре с детето ми — обяснява Рей. — Но не това ме притеснява. Струва ми се, че не мога да разчитам на него.

— Мислех, че има годеница — казва Амалита. — Тъмнокоса жена, която чака дете от него.

— Проклятие! Кармелита, или нещо такова. Автомеханичка отнякъде на майната си в Юта. Снейк отивал на ски, но колата му се развалила и я закарал на сервиз, а там била тя с гаечния си ключ. И зажаднялата си „катеричка“. Не. Той се опитва да се отърве от нея.

— Тогава работата е проста — възкликва Амалита. — Само си намери шпиони. Аз използвам масажистката и чистачката си. Изпрати му масажистката или шофьора си и те ще ти докладват.

— Дяволите да го вземат! — изкрещява Рей. Отваря голямата си, обагрена в червено, уста, накланя се опасно назад и се разхилва истерично. Косата й е руса до бяло и съвсем права. При цялата си странност тя е изключително сексапилна.

— Знаех си, че те харесвам — казва. Столът пада и Рей едва не се стоварва на масата. Целият ресторант я гледа. Амалита за малко не се разхълцва от смях.

— Защо не сме по-добри приятелки?! — пита Рей. — Това искам да знам.

— За Бога, Рей, нямам представа — отвръща Амалита. Сега само се усмихва. — Може би заради Брюстър.

— Проклетото шибано актьорче! — възкликва Рей. — Говориш за лъжите, които му надрънках за теб, защото исках да го сваля ли? Мамка му, скъпа, какво съм виновна! Той имаше най-големия инструмент в цял Л. А. Когато го зърнах — бяхме на вечеря и Брюстър сложи под масата ръката ми върху него, а аз толкова се възбудих, че го извадих от панталона му и започнах да го галя, но една сервитьорка ни видя и се развика, защото беше огромен, и ни изхвърлиха от ресторанта, — казах си: „Това чудо е само за мен! Няма да го деля с никоя!“

— Големичък му беше — отбелязва Амалита.

— „Големичък“ ли? Мила, той беше като на кон — възразява Рей. — Знаеш, че съм спец в леглото, аз съм дар божи за всеки мъж. Но когато стигнеш до моето ниво, случва се нещо. Средният размер вече не ти прави впечатление. О, да, спя с такива мъже, но им го казвам. Трябва да мога да излизам и да си вземам своето. Да получавам удовлетворение.

Рей е изпила само три четвърти от коктейла си, но с нея сякаш става нещо. Дългите светлини са пуснати, но никой не кара.

— О, да — казва. — Обичам да ме изпълват. Сложи ми го, скъпи! Изчукай ме! — Заклаща таза си на стола. Повдига леко дясната си ръка, притваря очи. — О, да, скъпи, да, скъпи! О! — Свършва с вик и отваря очи. Гледа право към Кари, сякаш я вижда за първи път.