Сексът и градът

Към средата на купона запасите от шампанско на г-н Джуп предвидливо се изчерпали и хората задумкали по кухненската врата и замолили келнерите за чаша вино. При вида на мъж с пура в устата един от събеседниците на Кари попитал:

— Ооооо, кой беше този? Прилича на по-млад и по-хубав Рон Перелман17.

— Аз знам кой е — отвърнала тя.

— Кой?

— Тузаря.

— И аз знаех. Все го бъркам с Перелман.

— Колко ще ми дадете? — попитала. — Колко ще ми дадете, ако отида при него и го заговоря?

Откакто е с къса коса, има нов навик. Прокарала пръстите си през нея, а мъжете я погледнали ужасени.

— Ти си луда! — заявили.

Кари беше виждала Тузаря преди, но не мислела, че я помни. Била в офиса, в който работи понякога, а от „Инсайд едишън“ й вземали интервю за един неин материал за кучетата чихуахуа. Тузаря влязъл и започнал да разправя на оператора, че в Париж било пълно с чихуахуа, а Кари се навела и затегнала връзките на ботите си.

На купона Тузаря седял на радиатора в хола.

— Здрасти — казала Кари. — Помниш ли ме?

По погледа му си личало, че нямал представа коя е, и тя се замислила дали няма да се паникьоса.

Тузаря завъртял пурата в устата си и я извадил. Погледнал настрани, за да изтръска пепелта, а после — към Кари.

— Абсо-мамка-му-лютно!

Още един Тузар (у Елейн)

През следващите няколко дни Кари не срещна повече Тузаря. Междувременно определено се случваше нещо. Засякла се с един приятел — писател, когото не беше виждала от два месеца, и той я попитал:

— Какво става с теб? Изглеждаш по съвсем различен начин.

— Така ли?

— Приличаш на Хедър Локлиар18. Да не си си правила металокерамика?

А когато била у Елейн, един голям писател, когото не познавала, й показал среден пръст, а после седнал до нея и рекъл:

— Не си толкова печена, за колкото се мислиш.

— Моля?!

— Ходиш така, сякаш си страхотна в леглото.

Кари искала да попита:

— Нима? — но вместо това се засмяла и отвърнала: — А може би съм.

Той й поднесъл огънче.

— Ако реша да тръгна с теб, ще е за дълго. Не си падам по кратките връзки.

— Скъпи — казала Кари, — бъркаш ме с някоя.

После отиде на купон след една от филмовите премиери на Пеги Сийгал19 и попаднала на голям кинопродуцент, също тузар, който я закарал в „Бауъри“. А там бил Тузаря.

Той седнал в сепарето до нея. Чак се допирали.

Попитал:

— Е, какво си правиш напоследък?

— Освен че излизам всяка вечер ли?

— Да. С какво се занимаваш?

— С това. Правя проучване за една приятелка — за жени, които се чукат като мъже. Не изпитват нищо след секса.

Тузаря я изгледал.

— Ти обаче не си такава.

— Не съм ли?

— Въобще. Ни най-малко.

Кари го погледнала.

— Какво ти става!

— Ясно — отвърнал Тузаря. — Не знаеш какво е любов.

— Така ли?

— Да.

— А ти знаеш ли?

— Абсо-мамка-му-лютно!

Отишли в апартамента му. Тузаря отворил бутилка шампанско. Кари се смеела и се глезела, а после казала:

— Трябва да вървя.

— Четири часът е — отвърнал той. Станал. — Няма да те пусна по това време.

Дал й тениска и боксерки. Влязъл в банята, докато се преобличала. Тя легнала в леглото и се отпуснала на пухените възглавници. Затворила очи. Леглото му било толкова удобно. Най-удобното, което била пробвала през живота си.

Когато Тузаря се върнал в спалнята, Кари спяла дълбоко.

7. Интернационалните луди момичета

Може да имате щастието (или нещастието — зависи от гледната точка) един ден да попаднете на определен тип нюйоркчанка. Като вечно мигрираща пъстра птица тя непрекъснато е в движение. Но не поради запълнен с делови ангажименти график. Тази жена пътува от един международен моден център в друг. Като се умори от светския живот в Лондон, като й омръзне да кара ски в Аспен и Гщад, когато й призлее от среднощни купони в Южна Африка, тя може да се върне — за кратък отдих само — в Ню Йорк.

Един дъждовен януарски следобед на международното летище „Кенеди“ с полет от Лондон каца жена, която ще наречем Амалита Амалфи. Носи бялото палто на „Гучи“ от екокожа, черен кожен панталон, ушит по поръчка в „Ню Йорк ледър“ („Последният от тази кожа. Сдърпахме се с Ел Макферсън за него“, пояснява) и слънчеви очила. Има 10 чанти „Т. Антъни“20 и прилича на кинозвезда. Липсва й само лимузина, но тя урежда въпроса, като кара един заможен на вид бизнесмен да й помогне за багажа. Той не може да й устои — практически никой мъж не може да устои на Амалита! — и преди да се усети какво го е сполетяло, вече пъпли с нея и с десетте й чанти „Т. Антъни“ към града в служебно наетата лимузина и я кани на вечеря.

— С удоволствие, скъпи — отвръща тя със задъхан глас и с лек акцент, който намеква за швейцарско училище за благородни девици и дворцови балове, — но съм ужасно уморена. Всъщност идвам в Ню Йорк само за да си почина. Ала може утре да пием чай. В „Четири сезона“? А след това — да попазаруваме. Трябва да купя някои неща от „Гучи“.

Бизнесменът се съгласява. Оставя я пред блок на „Бийкман Плейс“, записва телефона й и обещава да се обади по-късно.

В апартамента си Амалита звъни в „Гучи“. С престорен аристократичен английски акцент казва: