Сексът и градът

— Pas mal21 — отвръща Амалита. — Той е от онези красиви англичани, за които е трудно да кажеш дали са обратни, или нормални. Но беше толкова жалка картинка. Лазеше на четири крака с оголен задник. Като си помислих, че смятах да се омъжа за него!

Както и да е, казах му, че си тръгвам. Не ме пусна. Заключи ме в спалнята и трябваше да избягам през прозореца. Поради собствената си глупост се наложи да обуя „Маноло Бланик“ с висок ток вместо по-разумните „Гучи“, защото му бях дала да гали обувките ми, а „Маноло“ бяха единствените, които не харесваше — били миналогодишни. Не ме пусна да вляза. Каза, че ще задържи дрехите ми заради някаква тъпа, смешна телефонна сметка, която бях навъртяла. Две хиляди лири! Попитах: „А какво да правя, скъпи?! Нали трябва да говоря с дъщеря си и с майка си!“

Но държах в ръцете си коз. Мобилния му телефон. Обадих му се от улицата. „Скъпи — съобщих му, — отивам да пия чай с Катрин. Като се върна, очаквам да заваря всичките си куфари чинно подредени на прага. Ще ги проверя един по един. Ако липсва нещо — миниатюрна обица, прашка, капачка от тока на обувка, — ще позвъня на Найджъл Демпстър22.“

— И завари ли ги? — пита Кари с известно страхопочитание.

— Разбира се! — отвръща Амалита. — Англичаните се боят до смърт от пресата. Ако искаш да накараш някого едва ли не да ти козирува, заплаши го, че ще се обадиш на вестниците.

Тогава покрай масата минава аржентинецът.

— Амалита! — възкликва, като протяга ръка и леко й се покланя.

— А, Крис! Como esta23? — пита тя, след което продължават на испански и Сара не разбира нищо.

Накрая Крис казва:

— Тук съм за една седмица. Трябва да се видим.

— Разбира се, скъпи — отвръща Амалита и го поглежда. Има навика да присвива очи, като се смее, което практически значи: „Чупката!“

— Уф! Богат аржентинец — пояснява. — Веднъж отидох в ранчото му. Яздехме из кампоса24 с понита за поло. Жена му беше бременна, а той бе толкова сладък, че го изчуках, но тя разбра. И има нахалството да се разстрои. Мъжът й беше много кофти в леглото. Трябваше да е доволна, че някой иска да я отърве от него.

— Г-ца Амалфи? — пита келнерът. — Търсят ви по телефона.

— Райти — заявява триумфално Амалита, като се връща след малко на масата. Райти е китарист в известна рок банда. — Иска да го придружа на турне. В Бразилия и в Сингапур. Казах му, че ще си помисля. Тези типове толкова са свикнали жените да им падат в краката, че трябва да проявяваш резервираност. Така се отличаваш.

Изведнъж на входа настава суматоха. Кари вдига глава, но бързо я свежда и се преструва, че изучава маникюра си.

— Не поглеждай сега — казва. — Рей пристигна.

— Кой? Рей ли? — пита Амалита. Присвива очи.

Рей не е мъж, а жена. Жена, която спада, поне в най-общи линии, в категорията на Амалита. И тя е интернационална красавица, на която мъжете не могат да устоят, но също така е особен случай. Модел от края на 70-те години, Рей се мести в Л. А.25 с намерение да стане актриса. Роля така и не получава, но пък успява да преспи с няколко известни актьори. И тя като Амалита има извънбрачно дете, за което се мълви, че е рожба на суперзвезда.

Рей оглежда ресторанта. Тя е прочута с очите си — и с ред други неща, — които са огромни, кръгли и с такъв светъл нюанс на синьото, че чак изглеждат бели. Те се спират на Амалита. Собственицата им махва. И се приближава.

— Какво правиш тук? — пита, видимо зарадвана, макар да се говори, че в Л. А. двете са заклети врагове.

— Току-що пристигнах — отвръща Амалита. — От Лондон.

— Беше ли на сватбата?

— На лейди Биатрис ли? — пита Амалита. — Да. Беше прекрасно! Пълно с европейски благородници.

— Проклятие! — изругава Рей. Говори с лек южняшки акцент, вероятно изкуствен, тъй като е от Айова26. — Трябваше и аз да дойда. Но се хванах със Снейк — пояснява, назовавайки прочут актьор, известен със своите екшъни. Той е към 70-годишен, но още се снима. — И нали разбираш, не можех да се откача.

— Разбирам — отговаря Амалита и й прилага номера с присвитите очи.

Рей сякаш не забелязва.

— Имам среща с приятелка и казах на Снейк, че ще се видим в хотела в три — той е тук с рекламна цел, а вече е почти 2,15. Нали знаеш, Снейк откача, ако закъснееш, а аз винаги се бавя.

— Просто трябва да умееш да се оправяш с мъжете — отбелязва Амалита. — Но и аз помня, че Снейк мрази да го карат да чака. Поздрави го от мен, скъпа. И да забравиш, не се коси. Така или иначе ще го видя след месец. Покани ме на ски. Като приятелче, разбира се.

— Разбира се — отвръща Рей.

Настъпва неловко мълчание. Тя поглежда към Кари, на която й се иска да си покрие главата със салфетката. Моля те, мисли си, не ме питай как се казвам.

— Е, може би ще й се обадя — решава Рей.

— Непременно — одобрява Амалита. — Телефонът е ей там.

Рей тръгва моментално.

— С всички се е чукала — казва Кари. — Включително с Тузаря.

— Моля те, сладурче. Не ми пука — отвръща Амалита. — Науми ли си да спи с мъж, жената избира с кого, нейна работа е. Ала Рей не е добър човек. Чух, че искала да се присъедини към момичетата на мадам Алекс, но дори тя я сметнала за луда.