Само напред

Както казах, Страната на Звездите е такава, каквато ти си я направиш, а Джи бе израснал в най-черната дупка на квартала Обърни Се. Джи се беше превърнал в кораво копеле, изключително опасен мъж, главатар на банда, от чийто поглед лайната на другите главатари замръзваха. Но като всеки друг и той някога е бил дете. Преди да стане добър или лош, светец или невменяем, преди да се превърне в личност, всеки е бил дете.

Вземете мен, например. Приемам нещата такива, каквито са. Опитвам се да ги обмислям, да ги осъществя преди дори да са ми се изяснили. Ала преди всичко това, преди да заговоря или мисля по начина, по който го правя, преди да получа всичките си рани, също съм бил дете. Трудно е да се повярва, но е истина.

Спомняте ли си? Спомняте ли си времето, когато сте били дете?

Страхувам се, че отговорът е не. Може да си помислите, че успявате, но не е така. Всичко, което смътно си спомняте от онези дни, са събитията, които са ви направили такъв, какъвто сте днес. Спомняте си оживени моменти, изключителни случки, неща, които са ви впечатлили и са станали част от вас. Но не можете да си спомните останалото. Не можете да си спомните всъщност детинското у вас от времето, когато детският свят е бил единственото нещо, което сте познавали.

Но в Страната на Звездите това става възможно.

Там си спомняте какво е да си щастлив до глупост. Спомняте си времето, когато не сте търсели щастието, а то само ви е намирало. Спомняте си какво значи един предмет да ви е талисман, как трябва да го държите близо до себе си, как тази нова играчка трябва да стои на нощното шкафче, за да бъде наблизо, когато се събудите. Спомняте си какво е да те прегърне мама просто така, само защото те обича, по времето, когато не сте били твърде големи, за да се притесните от подобно нещо. Спомняте си какво е да тичаш ей така, чувството да притежаваш цялата енергия на земята. Чувството на сигурност, че нищо няма да се промени, освен към по-добро и че няма нищо, което да не може да се оправи. За малко успявате да се усетите цял, детето и възрастният у вас се хващат за ръка, застават един до друг и се сливат в едно.

И сте щастлив, защото детето винаги е вътре във вас, макар и заключено в затънтена клетка, където светлина не прониква, където няма какво да се прави, нито пък има някой, с когото да поговориш. Това не са празни психо-приказки за детето в нас. Нещата стоят буквално така. Детето трепери там, само̀ във влагата и студа, на хиляди мили вътре в теб, все още се надява, че един ден ще се върнеш за него, ще го поведеш за ръка на слънце, някъде навън до някой поток, където ще си поиграете заедно. Но това никога не се случва.

Как мислите, кои са важните неща в живота ви, нещата, които ви правят щастливи? Да обичаш някого, да го обичаш толкова силно, че протегнеш ли ръце, да го прегърнеш и да те прегърнат. Да похапваш нещо вкусно и да се наслаждаваш на всяка хапка. Това не е биологична потребност. Не е нужно да обичате, за да чукате и може да ядете всичко, което не е от метал. Щом веднъж сме спрели да се катерим по дърветата и сме се научили да ръководим гравитацията, биологичните потребности са потънали в забвение. Днес природата знае, че сме независими от нея и ни е оставила да се оправяме сами. Тя се разтакава наоколо с буболечки и растения, задоволява се с разпространението на някой вирус от време на време, просто да ни напомни, че все още е тук.

Обичате някого, защото имате нужда от него, както когато сте били дете. Храните се добре, защото чувството за насищане ви напомня за задоволена нужда, за облекчена болка. Най-затрогващата рисунка не е нищо повече от червеното венче на цвете, полюшващо се от полъха на бриза, когато сте били на две години; най-вълнуващият филм разказва за обикновени неща, връща ни във времето, когато сме гледали ококорено бушуващия хаос около нас. Всички тези неща карат възрастния да се уедини за малко, да отвори за миг прозорчето на клетката отвътре и да позволи на пребледнялото дете да надзърне и жадно да пие от света, преди отново да падне мрак.

Страната на Звездите държи отворен този прозорец, широко отворен и позволява на детето да избяга. Оттук идва и името й. Представете си, че сте на четири, представете си, че мечтаете. Още не знаете какво е мечта, но гледате към звездите.

Ала това не е всичко, което може да си спомните там. Не всичко в детството е чудесно, слънчево и сладко. Някои спомени са объркващи и горчиви, а други са ужасни и страховити.