Само напред

Петнадесет

Стоях един дълъг миг вдървен, без да съзнавам къде съм. Когато разбрах, скочих на крака. Ритах каквото ми попадне във всекидневната и размахвах юмруци. Псувах ожесточен и шокиран.

Вбесявах се, че не мога да повярвам. Повторих си го толкова пъти! Джи би поклатил изумено глава в неодобрение, но наистина не можех да повярвам.

Когато най-накрая се поуспокоих, проучих апартамента си. Входната врата не бе заключена. Нямаше никой вън в коридора. Очевидно в Центъра бяха решили, че не си струва да пазят апартамента, след като могат да ме заловят във влаковете. Може да са оставили някого долу на партера за всеки случай, но това бе проблем, с който можех да се занимая по-късно.

Извадих Бъг Анели от бюрото и го накарах да сканира бързо апартамента. Беше чисто. Машинката разумно остана много учтива и почтителна през цялото време. Наричаше ме „сър“ с покорен тон. Явно бе усетила, че в момента бих могъл да изпълня отдавнашната си заплаха да я науча да лети по неприятния начин. В останките от кухнята намерих вода и си направих чаша Джахаван. Върнах се бесен във всекидневната. Пушех ожесточено.

Не можех да повярвам, по дяволите!

Трябва да знаете, че познавам Страната на Звездите много добре и никога преди не ми се беше случвало да се хвана така. Подобни работи стават в истинските сънища или с онези, които за пръв път ходят там. Но не трябваше да се случва на мен. Знаех прекрасно, че импулсът да се върна назад, за да намеря нещо, както и вярата, че като се върна всичко ще бъде наред, са абсолютна глупост. Страната на Звездите си прави майтап с теб. Дори и да се върнеш, хората, с които си бил, ситуацията, в която си се намирал, са изчезнали. Още по-лошо, може изобщо да не успееш да се върнеш или пък да се събудиш. Бях се събудил, изоставяйки Окланд сам.

Още повече, там той беше хванат на тясно. Бях му казал истината, когато ме помоли за почивка. Обикновено човек не може сам да се събуди или поне повечето хора не могат. Трябва да си слабоумен, за да се хванеш по толкова нелеп начин. В момента Окланд бе там, а аз тук. Тотален провал.

Можеше и да е по-зле, разбира се. Например да се случи в джунглата или на още по-опасно място. Засега поне Окланд бе в относително сигурни ръце. Но без моите напътствия сънят му би могъл да тръгне по коренно различна пътека, която да се окаже опасна за него или да затрудни проследяването му след като се върнех там. Ясно е, че би могъл да си има големи неприятности.

Трябваше да се върна незабавно. Работата със Страната на Звездите е следната: първия път минаваш през равнина и трябва да внимаваш да не сбъркаш. След това, ако ти се случи да се събудиш, можеш да се върнеш на същото място, само ако заспиш и сънуваш. Проблемът, разбира се е, че колкото повече искаш да заспиш, толкова по-невъзможно става да го направиш. Не можеш да използваш лекарства. Те само изкривяват сънищата ти. Всичко, което остава за теб, са вълнуващи лоши събития.

Затворих очи. Опитах да се концентрирам. Оставих мислите си да се реят пред мен. Ясно ми бе, че това няма да проработи и няма да заспя.

Можех ли все пак да направя нещо конструктивно? Взех един бърз душ. Отдавна се нуждаех от него. Дори се усмихнах на себе си при мисълта, че Окланд вероятно прави същото, но в присъствието на Пуфи. Съжалявах, че изпуснах този момент. Колкото повече се замислях, идеята да си вземеш душ с някой друг, макар и платонически, ми звучеше добре. След първите хиляда пъти или там някъде вземането на душ става досадно, не мислите ли? Оставате сами с водата, стараете се да не се попарите или да замръзнете, сапунисвате се — това е то, наистина. Не е особено вълнуващо, интересно или приятно. Може би все пак те не бяха само изкуствени кукли.

Изгладих дрехите си с Клоуз Валет — уредът сякаш работеше отново както трябва, защото цветовете не се промениха.

После конструктивно повървях насам-натам из стаята. Все още кипях от гняв, опитвах се да реша какво да правя оттук нататък. По едно време ми се стори, че чух нещо откъм коридора. Притаих се зад вратата с пистолет в ръка. Беше Зоя, жената, която живее през няколко врати от мен. Тя изцяло покриваше мъжките фантазии за жена. Не съм сексуален маниак. Такава й е работата. Пише го в паспорта й и така нататък. Изведнъж си спомних, че една от кралиците приличаше малко на нея. За миг тази част от съня ми се избистри, но после отново изчезна.

В случай, че още се чудите, да изпразниш пистолет срещу чудовището на Окланд си е чиста загуба на време, при това е доста опасно. А аз бях опитал и стана съвсем лошо. Умът е като общество в бедствено положение, с различни раси и религии. Блъскат се една с друга, понякога се сбиват. Опиташ ли да се намесиш, да изясниш положението, бунтът е готов. А умствените бунтове са най-лошите — не вдигат много шум, но оставят голяма бъркотия.