Само напред

Прегледах си съобщенията. Джи искаше да се свържа с него. Позвъних в бара, но не беше там. Оставих му съобщение, че засега съм се върнал. За миг си помислих да се обадя на Зенда, но знаех, че не мога. Линията й сигурно се подслушваше от сто места. А и не исках да я обвързвам със себе си повече, отколкото тя вече беше.

Още известно време крачих нервно напред-назад. После седнах на бюрото да разработя тактика. Трябваше да превърна проблема в предимство, да използвам времето за проверка на случките до този момент, да видя имаше ли нещо, за което си струва да помисля. Щеше да е по-добре, ако съм подготвен като се върна отново там. Погледнах часовника. Беше минал половин час, откакто бях излязъл от съня. Надявах се, че не са се случили много неща на Окланд през това време, затова седнах и се концентрирах.

Той бе видял бебетата. Те бяха нещо, на което се бе натъкнал. Това не беше добре. От този момент знаех, че проблемът му е по-голям, отколкото си представях. Бебетата са много лошо нещо. Освен това не са естествена част от Страната на Звездите.

Това, че имаше асоциации в стила на Мег Финда, бе леко окуражаващо. Хора, които са чели подобни приказки като деца, чиято психика е била оформена от историйки с щастлив край, се справят по-добре от другите с пречките в Страната на Звездите. Все повече и повече деца не четат подобни книжки и след това преживяват трудни моменти. В днешно време всеки си мисли, че реализмът е по-удачен за децата, че те не бива да бъдат лъгани за начина, по който стават нещата в света. Това са пълни глупости. Умът на детето е широко отворен за света и реализмът е последното нещо, от което се нуждае то. В някаква степен нещата около нас стават така, както си ги представяме, както е в Страната на Звездите. Веднъж там придружавах един, който бе израснал в покрайнините на Обърни Се — Боже, лошичко си беше.

От най-голямо значение бе чудовището. Чудовищата винаги са най-значимите. Аз разбрах каквото трябваше, но не знаех какво бе научил Окланд. Ала едно бе ясно — нещо гниеше дълбоко в тихите води на Действащия. Каквото и да го преследваше, по-добре аз да го открия пръв.

Спомените ми от преследването бяха доста откъслечни. Повярвайте ми, когато нещо подобно ви преследва, всички умни части на главата ви, скритите кътчета, рационалистичните способности, всички те се вцепеняват. Препращат цялата си енергия към центровете на „Да се махаме оттук“ и се оставят на течението. Всичко, което си спомних, бяха думите на Окланд, че това не е по негова вина, повтаряше ги непрекъснато.

Случи му се нещо лошо, изправи се пред онова, което отдавна не бе виждал. Разбира се, съществуваше шансът и той самият да не си спомня. Беше доста странно, че не попита нищо. Чувствах се странно отново сам, без никого, за когото да се притеснявам.

Активирах терминала на бюрото си и се свързах с Главната База Данни за Гости в Центъра. Имах си няколко псевдонима, любезно предоставени ми от Брайън Диод IV, но действах бързо. Притеснявах се да не ме разкрият. Главната База Данни за Гости — ГБДГ съдържа информация за външните посетители и по принцип достъпът до нея е позволен. Представлява само частица от компютърната им мрежа, но носи доста информация за самите Действащи. Похвално.

Проследих семейното дърво на Окланд. И двамата му родители бяха мъртви. Бяха починали от инфаркт преди повече от двайсет години. Както повечето Действащи — инфаркт или язва на стомаха. Тези данни не можеха да ми помогнат, но открих нещо интересно — Окланд имаше сестра.

Или е имал. Името й бе, или е било, Сузана. Родена е две години след Окланд. Сега би трябвало да е на шейсет. Но когато поисках нейна скорошна снимка от ГБДГ, екранът показа нещо доста странно — снимка на тригодишно момиченце. Хубаво, усмихнато момиченце с развята пепеляворуса коса, която закриваше лицето. Образът бе избледнял от времето. Снимката бе направена в лунапарк. Тя бе прегърнала силно едно мече. Зад нея бе коленичила майка й, облечена по модата отпреди шейсет години и усмихната гордо. Имаше нещо странно в снимката, но не можех да разбера какво. Нещо в нея ме натъжи.

Сузана не бе никакъв отговор. След снимката нямаше други данни за нея. Аз съм предпазлив човек. Излязох от директорията и опитах отново с друг псевдоним. Тръгнах към дървото на Окланд по абсолютно различен маршрут. Не открих никакви братовчеди или някакви други роднини.

Облегнах се назад и затворих очи. Опитах да си спомня едно стихотворение, което знаех през детството си. Отне ми доста време, а и си спомних малко, но беше достатъчно.