САКАТИЯТ БОГ

– Скъпо струва, да, Ралата. Той я носи добре, по-добре, отколкото би могъл да се надява човек. – Кимна, по-скоро на себе си, и добави: – Мисля, че ще държи здраво, когато дойде моментът.

Спомни си как този воин бе убил Секара Омразната – прекърши й врата. Лекотата на жеста, как я беше прегърнал сякаш, за да я задържи да не падне – все едно, че безжизненото й тяло все още се е вкопчило в нещо като достойнство. Не беше лесен за разбиране този мъж.

– Какво търсите двамата? Пътувате на изток. Защо?

– Има злочести неща на света, Ралата.

Тя се намръщи.

– Не знам какво значи това.

Драконъс въздъхна и се загледа в огъня.

– Настъпвала ли си някога нещо неволно? Пристъпиш навън през прага и изведнъж нещо изпука под стъпалото ти? Какво беше? Насекомо ли? Охлюв? Гущерче? – Вдигна глава, впи в нея тъмните си очи и въглените се отразиха в тях със смъртнобледа светлина. – Не си струва да се замисляш, нали? Такива са приумиците на живота. Мравка, бленуваща за война, оса, поглъщаща паяк, гущер, дебнещ осата. Всички тези драми и хрус – всичко свърши. Какво да кажеш на това? Нищо, предполагам. Ако имаш сърце, ще си отмериш малка доза угризение и разкаяние и ще продължиш по пътя си.

Тя поклати глава объркана.

– Настъпил ли си нещо?

– В известен смисъл. – Той разбута жаравата и се загледа в блъвналите нагоре искри. – Все едно. Няколко мравки оцеляха. Няма край за тези малки негодници всъщност. Бих могъл да смажа хиляда гнезда под петата си и ще е все едно. Така е най-добре да се мисли за това, честно. – Погледна я отново в очите. – Прави ли ме това студен? Питам се, какво оставих зад себе си в онези вериги, все още оковано там, гъмжилото от жалки добродетели… все едно. Имам странни сънища напоследък.

– Аз сънувам само за възмездие.

– Колкото повече сънуваш едно определено и приятно нещо, Ралата, толкова повече избледнява. Ръбовете се изтъркват, лустрото избелява. За да оставиш зад гърба си такива натрапчиви идеи, сънувай ги по-често.

– Говориш като старец, като баргастки шаман. Гатанки и лоши съвети, Онос Т’уулан беше прав да ги премахне всички. – Едва се сдържа да не погледне на запад, над рамото му, сякаш можеше да намери там своя народ и Бойния вожд, всички закрачили право към тях. Вместо това изпи последната глътка чай в чашата си.

– Онос Т’уулан – промълви Драконъс. – Имасско име. Странен боен вожд за баргасти… ще ми разкажеш ли историята за това, Ралата?

Тя изсумтя.

– Не ме бива в разказите. Хетан го взе за свой съпруг. Беше от Сбора, когато всички Т’лан Имасс се отзоваха на призива на Силвърфокс. Тя му върна живота, сложи край на безсмъртието му, а след това го намери Хетан. След края на войната на Панион. Бащата на Хетан беше Хъмбръл Тор, който бе обединил клановете на Бялото лице, но се удави по време на десанта на бреговете на този континент…

– Чакай малко. Вашите племена не са ли родом от този континент?

Тя сви рамене.

– Баргастките богове бяха пробудени. Напълниха мозъците на шаманите с тяхната паника, като горчива пикня. Трябва да се върнем тук, в първоначалното си отечество, и да се опълчим на древен враг. Така ни се казваше, но нищо повече. Мислехме, че врагът е Тайст Едур. После ледериите, а след това ак’рините. Но не беше никой от тях и сега сме унищожени, и ако казаното от Секара е вярно, то и Онос Т’уулан е мъртъв, както и Хетан. Всички са мъртви. Надявам се и баргастките богове да умрат с тях.

– Можеш ли да ми разкажеш повече за тези Т’лан Имасс?

– Те коленичиха пред смъртен мъж. В разгара на битката обърнаха гръб на врага. Повече няма да кажа за тях.

– Все пак избра да последваш Онос Т’уулан…

– Той не беше сред тях. Сам се изправи пред Силвърфокс, същество от кости, и настоя…

Драконъс се беше навел напред, почти над огъня.

– „Същество от кости“? Т’лан… Телланн! В името на Бездната! – Изведнъж се надигна, с което още повече стъписа Ралата и тя го загледа как закрачи вбесен край огъня, черно мастило сякаш закапа от ножницата на гърба му, тъмно петно, от което очите я заболяха. – Онази кучка – изръмжа той гърлено. – Порочна, омразна вещица!

Ублала бе чул избухването му и изведнъж надвисна в бледата светлина на огъня с огромния боздуган, отпуснат на рамото му.

– Какво ти направи тя, Драконъс? – Погледна навъсено Ралата. – Трябва ли да я убия? Ако е сочна и мазна… а какво означава „изнасилване“? Има ли нещо общо със секса? Мога ли да я…

– Ублала – сряза го Драконъс. – Не говорех за Ралата.

Теблорът се огледа.

– Не виждам никой друг, Драконъс. Крие ли се? Която и да е тя, мразя я, освен ако не е хубава. Хубава ли е? В смисъл, ако са хубави, всичко е наред.

Воинът го изгледа накриво.

– По-добре си легни, Ублала, и поспи. Аз оставам за първия пост.

– Добре. Не че съм уморен де. – Обърна се и тръгна да си вземе завивките.

– Ти внимавай с него – изсъска Ралата. – А ако първо удари и след това задава въпроси?

Той я погледна.

– Т’лан Имасс бяха немрящи, така ли?

Тя кимна.

– И тя не ги пусна?

– Силвърфокс ли? Не. Помолиха я, мисля, но не.