–
–
–
Стоеше в сенките, в най-закътаната стая в двореца на градския владетел и видя как той се отдръпна от камината и изтупа пепелта от ръцете си. Не можеше да има съмнение в наследената кръв, а бремето, което бе носил баща му, сякаш бе натежало като старо наметало върху изумително широките рамене на сина. Никога нямаше да може да разбере такива същества. Готовността им за мъченичество. Тежестите, с които измерваха собствената си стойност. Волята им да прегърнат дълга.
Той се смъкна в стола с високия гръб, изпъна крака и мъждукащата светлина на пламъците от съживения огън заблиза металните пъпки по високите му до коленете кожени ботуши. Отпусна глава назад, притвори очи и заговори:
– Качулатия знае как успя да влезеш тук и си представям как Силана настръхва точно в този момент, но ако не си тук, за да ме убиеш, на масата вляво от теб има вино. Налей си.
Намръщена, тя излезе от сенките. Изведнъж стаята й се стори твърде малка, стените заплашваха да я затиснат. Да изостави така драговолно небето заради тежък камък и почернели греди… не, изобщо не можеше да разбере това.
– Само вино?
Гласът й бе малко хрипкав – от много време не беше прибягвала до него.
Издължените му очи се отвориха и той я изгледа с непресторено любопитство.
– Предпочиташ?
– Ейл.
– Съжалявам. За ейл ще трябва да слезеш до кухнята.
– Кобилешко мляко тогава.
Веждите му се вдигнаха.
– Долу до дворцовата порта, завиваш наляво и вървиш около петстотин левги. И това е само предположение, имай предвид.
Тя сви рамене и пристъпи към камината.
– Дарът се бори.
– Дар ли? Не разбирам.
Тя посочи пламъците.
– Аха. Е, стоиш в дъха на Майката Тъма… – Изведнъж се сепна. – Тя знае ли, че си тук? Но пък… – Отново се отпусна. – Как би могла да не знае?
– Знаеш ли коя съм? – попита тя.
– Имасс.
– Аз съм Апсал’ара. В своята нощ в Меча,
Той продължаваше да я гледа.
– И си дошла тук.
Тя кимна.
– Не очакваше това от него, нали?
– Не. Твоят баща… нямаше причина за съжаление.
Той стана, отиде до масата и си наля вино. Вдигна чашата и се загледа в нея.
– Знаеш ли… Дори не го искам това. Необходимостта… да правя нещо. – Изсумтя. – Няма причина за съжаление, но…
– Те го търсят в тебе. Нали?
– Дори в името ми ще го намериш – пак изсумтя той. – Нимандър. Не, не съм единственият му син. Нито дори любимият – не мисля, че имаше любими синове. И все пак… – Махна с чашата в ръката си. – Ето, че седя в неговия стол, пред неговия огън. Този дворец е като… като…
– Неговите кости?
Нимандър потръпна и извърна очи.
– Твърде много празни стаи, това е.
– Трябват ми някакви дрехи – каза тя.
Той кимна разсеяно.
– Забелязах.
– Кожи. Коприни.
– Възнамеряваш да останеш ли, Апсал’ара?
– До теб, да.
Той се обърна и я погледна с нещо като изненада, ако изобщо можеше да е изненадан от нещо.
– Но няма да съм негово бреме – добави тя.
Кисела усмивка.
– Мое значи?
– Назови най-близките си съветници, господарю.
Той изгълта половината вино и остави чашата на масата.
– Върховната жрица, обречена на целомъдрие, и се боя, че това не й помага. Скинтик, брат. Десра, сестра. Корлат, Спинок, най-доверените слуги на баща ми.
– Тайст Андий.
– Разбира се.
– А онзи долу?
– Онзи?
– Съветваше ли те той някога, господарю? Стоиш ли до решетките в прозорчето на вратата, за да гледаш как мърмори и крачи напред-назад? Изтезаваш ли го? Ще ми се да знам, че ще служи.
Видя неприкрития гняв на лицето му.
– Какво, моят шут ли искаш да бъдеш? Чувал съм за такива роли в човешките дворове. Ще ми срежеш жилите на краката и ще се смееш, когато залитна и падна? – Озъби се. – Ако ще си лицето на съвестта ми, Апсал’ара, не трябваше ли да си по-хубава?
Тя само кривна глава и не отвърна.
Яростта му изведнъж рухна и той извърна очи.
– Той сам си избра изгнанието. Опита ли да отвориш онази врата? Заключена е отвътре. Но пък
– Един.
– И аз не мога да го освободя. Това определено заслужава някоя и друга шега.
– Луд ли е?
– Клип? Сигурно.
– Тогава не, дори ти не можеш да го освободиш. Баща ти взе стотици за веригите на Драгнипур, стотици също като този Клип.
– Смея да кажа, че той не го нарече свобода.
– Нито милост – отвърна тя. – Те са недосегаеми за господар, и за бог също.