Рубиненочервено

— Джак Изкормвача е безчинствал в Ийст Енд през 1888 година. За съжаление никога не се е разбрало кой е бил той. Заподозрени са били една камара типове, но никой не е могъл да бъде уличен. Така че, ако през 1888 година се луташ из Ийст Енд, да знаеш, че потенциално всеки мъж е опасен. Големият пожар в Лондон е бил през 1666 година, чума е имало на практика през цялото време, но през 1348, 1528 и 1664 година положението е било особено зле. След това: бомбардировките по време на Втората световна война започват през 1940 година, цял Лондон е в развалини. Трябва да разбереш дали вашата къща е останала незасегната, и ако да, там ще си на сигурно място. Ако ли пък не, катедралата „Сейнт Пол“ е добро скривалище, била е улучена, но като по чудо не се е срутила. Може би ще успееш просто да застанеш до нея.

— Всичко това звучи ужасно опасно — казах аз.

— Да, и аз си го представях някак си по-романтично. Знаеш ли, винаги съм си мислела, че Шарлот ще изживее свои собствени исторически филми. Ще танцува с мистър Дарси на някой бал. Ще се влюби в някой секси шотландец. Ще каже на Ан Болейн, че в никакъв случай не трябва да се омъжва за Хенри VIII. Eй такива неща.

— Ан Болейн ли беше тази, която обезглавиха?

Лесли кимна.

— Има един страхотен филм с Натали Портман. Мога да взема дивидито от видеотеката... Гуен, моля те обещай ми, че още днес ще говориш е майка си.

— Още тази вечер, обещавам.

— Къде всъщност е Шарлот? — Синтия Дейл подаде глава иззад дървото. Исках да препиша от нея съчинението за Шекспир. Ааа, искам да кажа, да почерпя някои идеи.

— Шарлот е болна — отговорих аз.

— Какво и е?

Ъъъ...

— Разстройство — каза Лесли. — Ужасно гадно разстройство. През цялото време седи върху тоалетната чиния.

— Гадост, без подробности, ако обичаш — отвърна Синтия. — Мога ли да видя вашите съчинения?

— Нашите също още не са готови — рече Лесли. — Искахме да гледаме „Влюбеният Шекспир“.

— Можеш да прочетеш моето съчинение — включи се Гордън Гелдърман с дълбокия си басов глас, показвайки глава от другата страна на дървото. — Преписал съм всичко от Уикипедия.

— Ами тогава направо от там да си го прочета — рече Синтия.

Звънецът удари.

— Два поредни часа английски — изпъшка Гордън. — Това е истинско наказание за всеки мъж. Но на Синтия веднага й потичат лигите, щом си помисли за Принц Чарминг.

— Затваряй си устата, Гордън.

Но както е известно, Гордън никога не си затваряше устата.

— Изобщо не разбирам как можете да намирате господин Уитман за готин. Той е тотално обратен.

— Глупости! — възмути се Синтия и тръгна към входа.

— Как да не е обратен. — Гордън я последва. Той можеше да я убеждава, без да си поеме въздух, чак докато стигнат до втория стаж.

Лесли завъртя очи.

— Хайде — каза тя и ми подаде ръка, за да ме дръпне от пейката. — Да вървим при Принц Чарминг Катеричката.

Но стълбите към втория етаж настигнахме Синтия и Гордън. Те продължаваха ла говорят за господин Уитман.

— То си личи по тъпия пръстен с печат — казваше Гордън. — Такива носят само обратните.

— Дядо ми също винаги носеше такъв пръстен — рекох аз, въпреки че изобщо не исках да се намесвам в разговора.

— Тогава и дядо ти е обратен — отвърна Гордън.

— Ти просто завиждаш — рече Синтия.

— Аз? Да завиждам? На този мекушавец?

— Да, точно така, завиждаш. Защото господин Уитман е най-симпатичният, най-мъжественият и най-умният хетеросексуален мъж, който съществува. И защото до него изглеждаш като едно невзрачно, глупаво, малко момче.

— Сърдечно благодаря за комплимента — каза господин Уитман.

Той се беше появил незабелязано зад нас, притиснал куп листове под мишница и както винаги изглеждащ невероятно красив. (Макар и малко приличащ на катеричка.)

Синтия етана по-червена от домат, ако това изобщо бе възможно. Истински ми стана жал за нея.

Гордън се хилеше злорадо.

— А ти, Гордън, може би трябва да понаучиш нещичко за пръстените с печат и хората, които ги носят — рече господин Уитман. — За следващата седмица искам да ми представиш кратко съчинение по темата.

Сега и Гордън почервеня. Но за разлика от Синтия не си беше глътнал езика.

— Съчинението за часа по история или за часа по английски е? — попита той.

— Ще е добре да наблегнеш на историческия аспект, но ти оставям пълна свобода на действие. Да кажем, пет страници за другия понеделник? — Господин Уитман отвори вратата на класната стая и ни се усмихна широко. — Заповядайте.

— Мразя го — измърмори под носа си Гордън, докато отиваше на мястото си.

Лесли го потупа успокояващо по рамото.

— Мисля, че чувствата ви са взаимни.

— Моля те, кажи ми, че това току-що само съм го сънувала — каза Синтия.

— Само си сънувала — казах според желанието й. — В действителност господин Уитман не чу и дума от това, че го намираш за най-сексапилния мъж на света.

Стенейки, Синтия седна на мястото си.

— Иска ми се земята да се отвори и да ме погълне!

Аз седнах на мястото си до Лесли.

— Бедната, все още прилича на домат.

— Да, струва ми се, че ще си остане домат, докато завърши. Ох, колко беше неудобно.

— Може би сега господин Уитман ще й пише по-добри оценки.