Ръкописът на Чансълър

„Лос Анджелес Таймс Дейли Ривю ъф букс“

4 април 1971 г., стр. 20

„«Контраудар!» — това е най-добрата книга на Чансълър досега, макар че по неразгадаеми причини нейният сложно криволичещ сюжет е построен върху изумителна грешка още в проучването на фактите, което не би трябвало да очакваме от този автор. Става дума за тайните операции на Централното разузнавателно управление срещу чуждестранна сила, подбудител на терористични акции в едно студентско градче на Нова Англия. Мистър Чансълър трябва да знае, че в съгласие с хартата от 1947 година на ЦРУ се забраняват всякакви действия на територията на САЩ.

Независимо от това възражение «Контраудар!» е безспорен успех за автора. В предишните си книги Чансълър показа, че е способен да дърпа конците на сюжета с такава бързина, че читателят едва успява да прелисти страниците. Тук той внася неподозирана дълбочина в развитието на образите.

По мнението на специалисти пространните познания на Чансълър в областта на контрашпионажа са близки до истината. Независимо от допуснатата грешка.

Той прониква в съзнанието и предугажда действията на хора, въвлечени в ужасяваща история, която нескрито напомня расовите вълнения, довели до редица убийства в Бостън преди няколко години. Чансълър се оформя като първокласен белетрист, който владее материала си, познава в дълбочина събитията и предлага нови, потресаващи заключения.

Сюжетът е измамно прост: за изпълнението на задача е избран човек, видимо неподходящ за нея. Той получава солидна подготовка в ЦРУ, но по време на обучението му никой не прави опит да поправи един негов основен недостатък. Скоро разбираме, че този недостатък е нарочно търсен, за да предизвика гибелта му. Заговор в заговора.

И тук отново, както в предишните книги на Чансълър, ние си задаваме въпроса: дали не е истина всичко това? Възможно ли е? Така ли е било в действителност?…“

Есен. Областта Бъкс приличаше на море в жълти, зелени и златисти багри. Чансълър се облегна на капака на сребристия си спортен автомобил и небрежно преметна ръка през рамото на жената до него. Лицето му бе понаедряло, изсечените му черти не контрастираха така, както преди, бяха омекотени, но все пак остри. Гледаше бялата къща в подножието на виещ се път, прорязан сред меко нагънатия релеф на полята. От двете страни пътят бе ограден от висока бяла ограда.

Момичето, хванало нежно ръката, с която Чансълър го прегръщаше през рамото, бе погълнато от същата гледка. То бе високо, кестенявите му коси меко се спускаха надолу и обрамчваха нейното изящно и същевременно странно волево лице. Казваше се Катрин Лоуъл.

— Точно както ми го описа — каза тя, като стисна здраво ръката му. — Красиво е. Великолепно.

— Или, казано с други думи — отвърна Чансълър и погледна към нея, — адски е приятно.

— Вече си купил къщата, нали? — погледна го тя. — Не само си проявил интерес, а си я купил?

Питър кимна.

— Имах и конкуренция. Един банкер от Филаделфия беше готов веднага да даде капаро. Трябваше да реша на място. Ако не ти харесва, сигурен съм, че той ще я купи от мен.

— Не ставай глупав, къщата е възхитителна!

— Не си я видяла отвътре!

— И това ми стига.